Гражданското население като обект и субект във войните

Въведение: Преразмисляне на ролята на гражданските в военните конфликти

В класическата теория на войната, от Клаузевиц до началото на XX век, гражданското население беше разглеждано предимно като обект: демографски и икономически ресурс («тил»), източник за попълване на армията, както и като пасивна жертва («collateral damage» – побочен щетен) или инструмент за натиск върху противника. Въпреки това, историческата практика, особено от епохата на тоталните войни и национално-освободителните движения, показа, че гражданските често стават субекти – активни участници в съпротивлението, носители на легитимност и ключов фактор в постигането на политическите цели на конфликта. Тази еволюция отразява прехода от войните на кабинетите и редовните армии към идеологичните, мрежовите и хибридните войни.

1. Историческа еволюция: от обект до «тотална мобилизация»

Древност и Средновековие: Гражданското население (жителите на градовете) често беше основният обект на насилие (резня, поробление) след вземането на крепост. Това беше тактика за устрашение и форма на заплащане на войската. Въпреки това, в крестьянските въстания (Жакерия, Гуситските войни) самите граждански ставаха субекти на въоръжено съпротивление.

Эпоха «кабинетни войни» (XVII–XVIII вв.): С развитието на редовните армии и договорното право (начало на кодификацията в трактатите на Гуго Гроция) гражданското население започна да се разглежда като охраняема категория, въпреки че на практика това рядко се спазваше. Войната беше считана за дело на професионалните армии.

Наполеоновски и «тотални» войни (XIX–XX вв.): Перелом. Наполеон въвежда конскрипцията – масов призив на гражданските в армията, правейки ги субекти в качеството на войници. В Първата и особено Втората световни войни стирането на границата между фронта и тыла доведе до концепцията «тотална война», където гражданското население целенаправено става обект на въздействие за подкопване на волята на противника да се съпротивлява (бомбардировките на Дрезден, Хиросима, блокадата на Ленинград). Тук то е и обект на терор, и субект на трудовия фронт.

Интересен факт: В годините на Втората световна война в окупираната Европа и СССР гражданското население масово става субект на партизанското движение и съпротивление. Това принуди нацистите да използват жестоки репресивни мерки срещу мирните граждани (например, унищожаването на селата Хатынь, Лидице), което, от своя страна, само засили подкрепата за партизаните. Този парадокс показва двойственост на статуса: опитът да се потисне гражданското население като субект на съпротивление, го превръща в обект на тотално унищожение.

2. Теоретични подходи: от «справедливата война» до гуманитарното право

Теорията на справедливата война (Jus ad bellum и Jus in bello): В рамките на тази теория гражданското население е обект на защита. Принципът на разлика изисква ясно разграничаване между военните и мирните лица, а принципът на пропорционалност забранява атаки, при които загиването на гражданските е несоразмерно с военната необходимост.

Критичната военна теория и постколониалните изследвания: Тези подходи твърдят, че западното гуманитарно право често служи като инструмент, който, декларативно защитава гражданските като обекти, на практика легитимира войни, при които те стават основните жертви. В антиколониалните войни (Алжир, Вьетнам) гражданското население беше ключов субект на политическата борба. Войната се водеше за «сърцата и умовете» (hearts and minds), а партизаните («рыбы в море народа», според метафората на Мао Цзэдуна) съзнателно изтриваха границата между военните и мирните лица, правейки населението активен участник.

3. Современни хибридни конфликти: размиване на границите

В конфликтите от XXI век (Сирия, Йемен и др.) статът на гражданското население стана още по-двусмислен:

Обект на информационна и когнитивна война: Населението целенаправено се подлага на въздействие на пропаганда, дезинформация, психологически операции с цел деморализация или мобилизация. Тук гражданските са обект на манипулация, но тяхното възприятие става полето на битка.

Обект на гуманитарни кризи като тактика: Създаването на изкуствен глад, блокадата на хуманитарната помощ, разрушаването на болници и училища се използват за постигане на военни и политически цели (стратегия «выжжена земя»). Населението е обект на натиск върху противника.

Субект на цифровото съпротивление и волонтерството: Гражданските стават активни субекти на кибервойната (хактивисти), предоставят цифровата подкрепа на армията, занимават се с краудфандинг, производството на дронове и снаряжение, документирането на военните престъпления. Това изтрива формалния статус на некомбатант.

4. Международното гуманитарно право: опит за установяване на статуса на обект на защита

Женевските конвенции от 1949 година и Допълнителните протоколи от 1977 година представляват опит за възстановяване на статуса на гражданското население като охраняем обект. Те забраняват:

• Нападенията на гражданските и гражданските обекти.
• Актовете на насилие, насочени към тероризиране на населението.
• Използването на глад като метод на война.
• Колективните наказания.

Въпреки това, ефективността на тези нормы зависи от политическата воля, асиметрията на конфликтите и появата на нови технологии (кибероръжие, автономни системи), които отново поставят под въпрос приложимостта на старите принципи на разлика.

Заключение: Амбивалентността като нова норма

Следователно, гражданското население в съвременната война е и обект, и субект едновременно, при това в хипертрофирани форми. То е:

• Максимален обект на уязвимост и страдание в условията на тотализиращо насилие.
• Ключов субект на политическата легитимност, за подкрепата на който се води борба.
• Активен участник в съпротивлението и войната в нейните хибридни, мрежови проявления.

Историята показва, че опитите да се сведе гражданското население само до статуса на пассивен обект на защита (като в идеалните модели на гуманитарното право) често се провалят пред политическата реалност, където войната се превръща в борба за оцеляване на нациите и идентичностите. Будещето вероятно е в разработването на нови правни и етични рамки, които признават активната роля на гражданските в самозащитата и съпротивлението, като същевременно осигуряват им максималната възможна защита от произволно насилие. Войната вече не е дело само на войниците; тя се превърна в изпитание за цялото общество, което прави въпроса за статуса на гражданското население един от централните в разбирането на природата на конфликтите през XXI век.

Permanent link to this publication: