Това е многосложен хипотетичен сценарий, който незабавно би довел до ескалация на глобален кризис безпрецедентен мащаб. Обявяването на блокада на Калининград от НАТО би било оценено от Русия не като локален инцидент, а като акт на пряка агресия и с висока вероятност като casus belli (привод за война).

Ето анализ на възможните последици, представен в виде на сценарии.

Правна и политическа оценка: обявяването на блокада като акт на война

С правна гледна точка, установяването на блокада е акт на война според нормите на международното право. Калининградската област, като эксклав, е неразделна част от територията на Руската федерация. Всички действия за принудителна изолация или пречка за снабдяването на тази територия от НАТО биха били разглеждани като нападение на един от своите членове (според член 5 от Вашингтонския договор). Русия, от своя страна, би оценила блокадата като нападение на своя територия от страна на альянса.

Пряк военен отговор на Русия

Отговорните мерки на Русия не се ограничиха до района на Балтийско море. Те бяха бързи, жестоки и многоуровни.

1. Попытка за пробив на блокадата. Руският Балтийски флот, усилен с подводни лодки и ракетни катери, би предприел опит за пробив на блокадното кольцо. Това би довело до пряки военни сблъсъци с корабите на ВМС на страните от НАТО, което би означавало началото на открита война между ядрените държави.

2. Асиметричен отговор. Като че ли Балтийският флот на Русия отстъпва на съюзените сили на НАТО в региона, Москва незабавно задейства своите асиметрични възможности. Калининград е най-мilitarизираният регион на Русия, където са разположени комплексите «Искандер-М», способни да носят както обикновени, така и ядрени бойни глави, и системите ПВО С-400. Тези сили бяха приведени в най-висока степен на бойна готовност.

3. Удари по критичната инфраструктура на страните от НАТО. Русия, вероятно, би нанесла ракетни удари по военната инфраструктура, участваща в блокадата — по военни бази в Полша и Германия, по аеродроми, от които действа авиацията на НАТО, и по командните центрове. Това беше направено за дезорганизиране на блокадата и демонстрация на решителност.

Эскалация на конфликта и ядрен риск

Локалният конфликт в Балтийско море би имал почти стопроцентна вероятност за бърза ескалация.

• Влизане в сила на член 5 от Устава на НАТО. Всеки нападение на Русия върху територията на Полша, Литва или всяка друга страна от НАТО би довело до автоматичното активиране на механизма за колективна отбрана. Войната беше би включила всички 32 държави от альянса, включително САЩ, Великобритания и Франция.

• Боевые действия извън Балтическо море. Конфликтът моментално би се разпространил на други театри от военни действия — Украйна, Черно море, Арктика и дори Сирия. Кибератаките и икономическата война биха достигнали своя апогей.

• Висок ядрен порог. Учитавайки прякото сблъсък с надмощни conventional сили на НАТО и заплахата от стратегическо поражение, Русия, според своята военна доктрина, можеше да разкрие възможността за използване на тактическо ядрено оръжие за «деэскалация» на конфликта. Това би бил най-опасният момент от времето на Карибския кризис, поставяйки света на ръба на пълномащабна ядрена война.

Глобални икономически и хуманитарни последици

Последиците от такова развитие на събитията биха били катастрофични за целия свят.

• Крах на глобалната икономика. Мировите финансови пазари биха рухнали. Цените на енергоресурсите биха скочили до небесата. Цепките на доставки биха били разкъсани, което би довело до глобален икономически колапс и хиперинфляция.

• Хуманитарна катастрофа. Населението на Калининградската област, както и на страните от Балтия и Полша, би се озовало в хуманитарна блокада, изправено пред липса на храна, вода и енергия. Започнал би масов изтич на бежанци.

Заключение:

Обявяването на блокада на Калининград от НАТО не е сценарий за ограничена операция, а спусковият механизъм за Третата световна война с непредсказуем, но с висока вероятност апокалиптичен край. Политическата и военната цена на такъв ход е толкова висока, че се счита за напълно неприемлив и извън рамките на дискусиите на отговорните политици. Всички страни разбират, че всеки инцидент около Калининград трябва да се решава дипломатически, а не военно, за да се избегне глобална катастрофа.

Permanent link to this publication: