Луната винаги е била близък и в същото време недостъпен спътник. Но обратната страна на Луната, скрита от човешките очи поради синхронното (приливното) въртене, оставаше символ на неизследвано до средата на XX век. Днес ние знаем повече за това полукълбо, отколкото когато и да било, — но точно там все още се крият основните загадки на естествения спътник на Земята.

Защо не я виждаме?

Причината е така нареченият синхронен (приливен) захват. Луната обикаля около Земята с период, който съвпада с периодът на своето въртене около собствената си ос. Периодът на въртене съвпада с периода на орбиталното движение, така че от Земята винаги се вижда само едно полукълбо. Обратната страна постоянно е обърната от нас. Това не е сянка, не вечна нощ — тя получава толкова же слънчев светъл, колкото и видимата страна. Просто лъчите й никога не достигат наблюдателя на Земята.

Първите легенди и хипотези

Докато космическата ера, обратната страна на Луната беше абсолютна terra incognita. Някои астрономи предполагаха, че там може да съществува атмосфера, вода или дори неидентифицирани форми на живот. В научната фантастика се рисуваха картини на изгубени лунни цивилизации. Само през 1959 година съветската автоматична станция «Луна-3» извърши исторически облет и предаде на Земята първите снимки. Човечеството за първи път видя това, което беше скрито милиарди години.

Основно различетелно свойство: тънка кора, планини и почти пълно липса на морета

Първото, което шокира учените, е че на обратната страна почти няма лунни морета, обширни тъмни области, залети с застывала базалтова лава. Ако на видимата страна «океаните» и «моретата» заемат около 31% от повърхността, то на обратната страна техният дял е само 1–2%. Причината е свързана с различната дебелина на лунната кора. На обратната страна кора е значително по-дебела и базалтовата магма не можеше да пробие на повърхността, за да формира гладки тъмни равнини.

Зато на обратната страна доминират планините, кратерите и най-големият известен ударен обект в Слънчевата система — басейн Южен полюс — Эйткен. Диаметърът на този гигантски кратер достига приблизително 2500 километра, а дълбочината — до 13 километра. Много планински върхове на обратната страна са по-високи от тези, които се виждат от Земята.

«Тъмната страна» — грешка в превода и наследство на Pink Floyd

Изразът «тъмната страна на Луната» често се използва за обратната страна. Но това е невярно от астрономическа гледна точка. Обратната страна не е тъмна — тя получава слънчев светъл по време на лунните дни. Популяризирането на този термин беше стимулирано от култовия албум на Pink Floyd «The Dark Side of the Moon». Въпреки че музикантите вложиха философски смисъл в името, мифологичният нюанс се задържа за обратното полукълбо.

Советските и китайските мисии: как осваивали невидимото

След «Луна-3» СССР продължи изследванията. Апаратите «Зонд-3» (1965), «Луна-12» (1966) и серията орбитални станции «Луна-10», «Луна-12», «Луна-14» събраха детайлни снимки. Въпреки това, само през 2019 година в историята на човечеството настъпи нова ера: китайският апарат «Чанъэ-4» за първи път извърши меки приземяване на обратната страна на Луната. Местото на приземяването стана кратер Карман в басейна Южен полюс — Эйткен. Посадъчният модул и ровер «Юйту-2» работят там до днес, изучавайки геологията и радиационната обстановка.

Защо да изучаваме обратната страна?

Обратната страна на Луната е идеално място за радиоастрономия. Тя постоянно е екранирана от радиошумовете на Земята, което позволява провеждане на наблюдения в нискочестотния диапазон, недостъпни от Земята поради атмосферата и радиопомешванията. В кратера Дагер китайските инженери разположиха първия експериментален радиотелескоп. Освен това, строежът на кората на обратната страна съдържа ключове към ранната история на Слънчевата система: тук има по-малко следи от вулканична переработка, а слоевете на скалите са по-стари от тези в базалтовите морета.

Митове за базата на извънземните и космическия кораб

Преди първите снимки обратната страна беше идеално място за конспирологични легенди. Разказваше се за секретна нацистка база на Луната, обломки на инопланетен кораб и дори за засекречена американска мисия. Но всички снимки, получени от 1959 година насам, показват безжизнена камениста пустиня, покрита с кратери. Няма никакви изкуствени съоръжения или аномалии, които орбиталните апарати да са зафиксирали.

Бъдещето: следващата спирка — още по-далеч

Обратната страна на Луната остава приоритетна цел. Китай планира мисията «Чанъэ-6» за доставка на почва от басейна Южен полюс – Эйткен. Русия в рамките на лунната програма разглежда възможността за приземяване в района на кратера Богуславски. Строителството на първата обитаема база на Луната може също да засегне обратната страна, ако нискочестотният радиоинтерферометър изисква пълна тишина. Въпреки това, инженерните предизвикателства са големи: връзката с обратната страна е възможна само чрез спътници-ретранслятори като китайския «Цюэцяо» («Сорочий мост»).

Извършен: не тъмна, но все още загадъчна

Обратната страна на Луната вече не е невидима, но не спира да изненадва. Тънката кора, липсата на морета, грандиозните ударни структури и научният потенциал я правят уникална лаборатория. Космическите агенции все по-активно се обръщат към нея, и може би в следващите десетилетия човек най-накрая ще стъпи на тези краища — там, където над хоризонта никога не изгрява Земята.

Permanent link to this publication: