Хрен с редькой не слаще. Знакомая фраза? Её часто говорят, когато избирать не от къде: двата варианта лоши, разлика няма. Но откъде се взе това странно сравнение? Защо кореноплодите станаха символи на безизходност? И каква история се крие зад тази огородна метафора? Давайте копаем, като заправски этимолози.

Ботаника спора: защо точно хрен и редька

На първо гледане, хрен и редька — съвременници. Оба от семейство капустни, обои жгучи, кореноплоди, обои зимни, подправки. На вкус — не захар, точно. Но в това и е солта: руският селскияnek XIX век напълно знае разликата. Хрен — жгуч до сълзи, редька — горка и терпка. Те се слагат в различни ястия: хрен — към месо, заливно, редька — в окрошка и салати. И представете си: ви предлагат избор или ржан бял хляб с хрен, или ржан бял хляб с редька. Обоите са остри, обоите лезат в носа. Вот и поговорката: хрен с редька еднакво лоши, когато душата иска сладко.

Първо значение: ни то ни ся, а двата лоши

Класическият смисъл на фразата е избор между две равно нежелателни неща. Пример: «Ще отидеш на командировка във Вorkuta или в Norilsk?» — «Да хрен с редька, двата варианта — ссылка». Или в спора за кандидати: «Ivanov — крадец, Petrov — взетчик». — «Хрен с редька, гласувай за никого». Но има нюанс: понякога тази фраза се казва не за лошия, а за неразличимия. Как в анекдота: «Как се различава хрен от редька?» — «Ако не знаеш — никак».

Второ значение: объркване и глупост

Друга плоскост на смисъла е混яването на несмешаемото. «Намесал хрен с редька» — означава, че е създал хаос, перемешал концепции, факти, неща. Например, учителят казва: «В твоето есе mixes Достоевски с детектив и цитати от реклама. Отиде се хрен с редька». Или в разговор: «Той ми разказваше такова нещо — хрен с редька, ни правда, ни лъжа, а каква-то окрошка». Това значение е почти като «винегрет», но с нюанс на irritation: винегрет е ястие, а хрен с редька — не е.

Къде са корените на фразата: в огорода или в трактира?

Има версия, че поговорката идва от трактирната култура. В старите питейни заведения се сервират закуски: хрен с уксус и редька с квас. И ако гостът поръча «нечие закуска», а свободна храна няма, му предлагат тази конкретна двойка. Оттам и иронията: избор като между хрен и редька. Но историците на езика се съмняват: в писмените източници от XVIII век фразата няма. Затова в речника на Даль (1860-те години) тя вече е. Даль прилага: «Хрен редьки не слаще, а черт дьявола не леко». То е, до този момент поговорката вече е класика.

Живи примери от литература и кино

У Чехов в разказ «Тоска» извозчик Иона казва: «Хрен с редька — всичко едно». Той за своето състрадание, за сина си, за равнодушието на седоките. У Ильф и Петров в «Златното теле» героите критикуват избора на апартаменти: «Хрен с редька, двата — конуры». А в советския филм «Любов и голуби» бабата вдъхновено казва: «Излез за Василий или за Петър? Хрен с редька — двата пият». Фразата е жива. Тя е надживяла царизма, совка, деветдесетите. Защото ситуацията с безизходен избор не е изчезнала.

Сравнение с други езици

Англичаните ще кажат: «Six of one, half a dozen of the other» (шест един, полдюжина друг). Немците: «Das ist gehüpft wie gesprungen» (това е като прескочил или подпрыгнал). Французите: «Bonnet blanc et blanc bonnet» (бял колпак и колпак бял). Нито един от тях няма тази огородна агресия. А у руснаците има. Хрен и редька — не просто неутрални предмети. Те имат характер: остри, едри, можеш да се изплакнеш от тях. Затова фразата носи не само смисъл «нищо добро», но и леко irritation: «Опять те ме постави пред този дурацък избор».

Как да не се объркаме с подобни поговорки

Има «хрен редьки не слаще» — това е същата фраза, просто преместена. Има «раз плюнуть» — за лекота. «Фиг с него» — за пренебрежение. А «хрен с редька» — конкретно за сравнение на две зла. Не обърквайте с «дьявол не е толкова страшен, колкото го малкуват». Там е друго: изглеждаща опасност и реална. При нас двата варианта са наистина лоши. Битов пример: трябва да отидеш на дача през задръстване на МКАД или през поломан мост. Хрен с редька. В задръстването три часа, на моста два с риск да се застряваш. Избери каквото и да е.

Защо фразата не умира

Питай се: когато последно чу «хрен с редька»? Може би вчера. Фразата е жива, защото има енергия. Тя е груба (благодаря на думата «хрен», която винаги се движи на границата на мат). Тя е конкретна (картината на двата кореноплода се втечат в паметта). Тя е емоционална (леко бешенство от безизходност). И тя е своя, родна, кухонна, не като английските «полудюжини». докато руснаците ще стоят пред избор между две паршиви опции — хрен с редька ще остане с нас.

Както разбра, фразата не е за зеленчуци. Тя е за живота. Когато на работа ти предлагат два увольнения за избор. Когато в любовта — два предатели. Когато на изборите — два популисти. Хрен с редька, батко. Избери това, което е по-остро, или това, което е по-горко? Ах, да — еднакво. Това е цялата поговорка. Но казахме я, и на душата ни се полегчи. Защото езикът ни намери думи за безнадеждата, и от това безнадеждата стана почти родна.

Permanent link to this publication: