Разговорът е за гъбичката Candida auris, която Световната здравна организация (СЗО) е включила в списъка на патогените, представляващи критична заплаха.

Ето детален анализ на ситуацията, представен като научна статия.

Супергъбич Candida auris: невидима пандемия, нарастваща сила в Европа

Конceptото «супергъбич» се отнася до патогенния дрожжеви гъбичка Candida auris, който показва тревожна устойчивост към повечето съществуващи противогъбични препарати. От момента на първото му описание през 2009 година (изолирал се от ушната сера на пациент в Япония, от където и името «auris» — ухо), този микроорганизъм бързо се разпространи по целия свят, превървайки се в една от най-опасните вътрешнобольнични инфекции. В Европа, с нейното гъсто население и активни миграционни потоци, регистрират се все по-често епизоди на C. auris, предизвиквайки безпокойство у епидемиолозите и практикращите лекари.

Уникалната опасност и устойчивост на патогена

Основната характеристика на Candida auris, която я прави «супергъбич», е множествената лекарствена устойчивост. Много штамове показват резистентност към трите основни класа на противогъбични препарати (азолите, ехинокандините и полиените), което значително затруднява, а понякога и прави невъзможно лечението на инфекцията. Освен това, гъбичката е изключително издръжлива във външната среда. В αντίθεση с по-известния си роднина Candida albicans, C. auris може да се задържа дълго време на повърхности в болничните легла (мебели, оборудване, стени), устойчива на действието на много дезинфектанти на базата на четвъртични амониеви съединения и може да се предава както от човек на човек, така и чрез контаминирани обекти.

Групи от риска и клиничната картина

За здрав човек с неповредена имунна система Candida auris обикновено не представлява значителна заплаха. Основната група от риска са тежко болни пациенти в болниците:

• Пациенти в отделенията за реанимация и интензивна терапия.

• Хора с отслабен имунитет (след химиотерапия, трансплантация на органи, с ВИЧ).

• Пациенти с множество катетери или на изкуствена вентилация.

• Болни с хронични заболявания, като диабет.

Гъбичката може да предизвика инвазивни инфекции, включително кандидемия (заразяване на кръвта), рани и отити. Леталността при инвазивни инфекции, предизвикани от C. auris, варира от 30% до 60%, но е важно да се отбележи, че тези цифри са в голяма степен свързани с тежестта на основното заболяване при засегнатите пациенти.

Причините за бързото разпространение в Европа

Разпространението на «супергъбичката» по европейския континент е обусловено от няколко свързани фактори. Ключова роля играят глобалните пътувания и миграция, които способстват бессимптомното пренасяне на патогена от региони, където той е ендемичен. Недостатъчно ефективните методи за контрол на инфекциите в някои медицински институции, особено при претоварване, създават идеални условия за епизоди. Освен това, широко и понякога неоправдано приложение на противогъбични препарати в медицината и селското стопанство създава селективно натоварване, което способства за оцеляването и размножаването на точно тези штамове, които имат устойчивост.

Мерки за противодействие и стратегии за сдержване

Борбата с Candida auris изисква комплексен подход на национално и международно ниво. Стратегията за сдержване включва:

1. Усиливане на епидемиологичния надзор: Бързо откриване и изолация на инфицированите или колонизираните пациенти.

2. Строг контрол на инфекциите: Използване на дезинфектанти с доказана ефективност срещу C. auris (например, на базата на хлор), внимателно обработване на леглата и оборудването.

3. Скрининг на пациентите: Провеждане на тестове на пациенти, постъпващи от групи от риск или от региони с регистрирани епизоди.

4. Разработка на нови препарати: Инвестиции в изследвания и създаване на нови класове противогъбични средства, към които патогенът все още няма резистентност.

Следователно, разпространението на Candida auris в Европа представлява тиха, но изключително опасна епидемия, предизвикваща предизвикателство за системите на здравеопазването. Успехът в борбата с нея ще зависи от координираните действия, адекватното финансиране и строго спазване на протоколите за инфекционна безопасност, за да се избегне превръщането на болниците в очагове на смертно опасни инфекции.

Permanent link to this publication: