Когато днес се говори за Йемен, в новините почти винаги се споменават едни и същи думи: война, глад, разруха, атаки на корабли, бомбардировки. Но ако се погледне по-дълбоко, става ясно: войната е само върхът на айсберга. Йемен вече дълго живее не само извън ХХІ век, а някъде в паралелна реалност, където държавата като такава липсва, а нейното място заемат племената, религиозните водачи и въоръжените групи.

Защо държава, която има древна история, богато културно наследство и стратегическо положение на кръстопът на търговските пътища, днес се възприема като жив музей на Средновековието? Попитаме се.

Държава, която няма

Парадоксът на Йемен е, че формално у него има правителство. Реално — няма. От 2014 година, когато йеменската столица Сана беше заета от хуситите, властта в страната окончателно се разпадна на множество фрагменти. Днешен Йемен е лоскутно одеяло от враждуващи територии, на всяка от които има свои правители, свои закони и — което е по-важно — свои въоръжени отряди.

Международно признатото правителство заседава в Ер-Рияд (саудовска столица, не йеменска) и, според оценките на анализаторите, практически не може да управлява дори териториите, които номинално му подлежат. Временната столица — Аден — е погълната от хаос: там редовно се изключва електричеството, улиците се патрулират от местни въоръжени групировки, а чиновниците, които получават заплата от чужбина, не спешат да се връщат в родината.

При това самият Президентски съвет (колективен орган, формално управляващ Йемен) се състои от осем души, които постоянно се конфликтат помежду си и не могат да се разделят на власт. Този орган не може да приема закони, да контролира армиите или да спасява икономиката.

На север, където живее голяма част от населението, управляват хуситите. Те също са ансар Аллах — военно-политическо движение, което поддържа Иран. Те имат свои съдилища, своя армия, свои данъци, своя идеология, замесена в религия и военна диктатура.

На юг своите порядки установява така нареченият Переходен съвет. Тази групировка не крие своите сепаратистки намерения: тя иска да възстанови границите на стария, отделен Южен Йемен, съществувал до 1990 година. Удивително, но лидерът на тази групировка формално влиза в този самия Президентски съвет. Ситуацията, когато човек, стремящ се да разруши държавата, официално влиза в нейния връхен орган власт, е най-добре описваща «държавното устройство» на съвременен Йемен.

В такава ситуация какво може да се каже за държава? В класическо значение на държавата трябва да има единна армия, закони, граници. Нищо от това няма в Йемен. Вместо това — хаос, в който най-силният взема правото да управлява.

Власть не на закона, а на племето

Средновековието се отличаваше от съвременността не само с липсата на интернет, но и с начина на организация на обществото. Човекът не беше гражданин, а поданик: първо на своя клан, после на своя сюзерен, после — в най-добрия случай — на своя крал. Днес Йемен се връща точно към тази модель.

Племето тук означава всичко. Аффилиацията към какъв род принадлежиш, какви са традициите на тvoята фамилия — определя твоите права, задължения, възможности и дори сигурност.

Изследователите отбелязват, че в съвременен Йемен трайбализмът не само е жив, но и набра сила. Ослабването на държавата доведе до това, че племената отново поемат функциите, които в нормалните страни изпълнява правителството: те съдят, събират данъци, защитават своята територия и дори сключват международни съюзи.

Законите? Вместо тях действа племенният кодекс и обичаите на кръвната мъст. Ако в твоята страна няма полиция, а съседната село е убило твоя родственник, никой няма да се обади на 112. Ти вземаш оръжие и отиваш да възстановиш справедливостта, както го правеха твоите предци хиляди години назад.

Разбирайки това, вече не се изненадваш, защо е толкова трудно да се установи мир в Йемен. Не може да се сключи мирен договор със страна, която не съществува. Може само да се договорите с десетки племенни водачи, всеки от които търси своето.

Икономика на камък и катана

Икономическият облик на Йемен също ни връща в миналото. Основата на икономиката е натуралното или полунатуралното селско стопанство. Повече от половината от работната сила са заети в аграрния сектор. Това не са високотехнологични ферми, а малки семейни имоти, където всичко се обработва ръчно.

Основната селскостопанска култура е кат. Кат е наркотичен култур, листата на който се жуват от почти всички йеменци (и мъже, и жени) през по-голямата част от деня. Това не е просто навик, това е своего рода социален клей. Но у него има чудовищни икономически последици.

Кат изисква колосално количество вода. В страна, където и така има хроничен недостиг на вода, това е престъпление срещу бъдещето. Най-добрите земи се отстъпват на кат, които можеха да се използват за отглеждане на пшеница, плодове и зеленчуци. Десетки хиляди семейства са зависими от тази «игла» — ако им се отнеме кат, ще се срути и вече хрупката икономика.

Нефтьта, която когатото даваше надежда за процъфтяване, днес е повече проклятие. Запасите й са малки в сравнение с съседите, а постоянните войни унищожиха инфраструктурата. Вместо да работят за бъдещето, нефтените месторождения станаха ябълка на раздора, източник на финансиране за противоборстващите страни.

И накрая, войната. Войната е основната «икономическа дейност» на Йемен. Тя храни полевите командири, оружейните барони и международните посредници. Милиони хора живеят от хуманитарна помощ, без да произвеждат нищо. Това е икономика на оцеляване, а не на развитие.

Миналото, което не стана минало

Трябва да се каже, че «средновековният» облик на Йемен има и дълбока историческа подложка. Държавите на неговата територия векове наред бяха устроени по различен начин, отколкото в Европа. В средновековието точно в Йемен (при династията Расулидов) се формира самобитната култура, изкуство и архитектура, оставила незабравим след.

Империите тук бяха не централизирани, а по-скоро «племенни федерации». Имамите — духовните и светските лидери — управляваха в продължение на векове, разчитайки на подкрепата на елитните кланове. Когато в XX век се опитаха да създадат съвременна държава, тези средновековни структури не изчезнаха. Те просто отидоха в подземието, чакайки своя час. И този час дойде през 2011 година, след «арабската пролет», когато централната власт се разпадна.

Затова това, което виждаме днес, не е деградация, а връщане към корените. Към формата на организация на обществото, която беше естествена за Йемен през по-голямата част от неговата история.

Сянката на империите

Не може да се говори за «средновековността» на Йемен, без да се забрави външният фактор. Страната вече години е полигон за битка на регионалните държави. Иран поддържа хуситите, за да получи изход към Червено море и да заплаши Саудовска Арабия. Саудовска Арабия (и ОАЕ) години наред бомбардират Йемен, опитвайки се да възстановят pro-саудовското правителство, но в крайна сметка само задълбочиха хаоса.

И двете страни използват Йемен като полигон за изпитване на оръжие и поле за прокси-войни. Кой е свой, а кой чужд в тази война? Обикновеният йеменец, чиято къща е била бомбардирана, вероятно няма да може да отговори на този въпрос. Той просто иска да оцее.

И тук се крие основното безсилие на световното общество. ООН години наред се опитва да помири враждуващите страни, но всички мирни планове се провалят, защото истинските «играчи» са извън страната. Техните интереси са далеч от мира в Йемен.

Извършен: безнадежност или надежда?

И така, защо Йемен се很像 на средновековна страна?

Политически — тук няма едно държавно тяло. Властта е раздробена между племената, военните групировки и религиозните лидери. Социално — човекът не е гражданин, а член на племето. Действат не закони, а традиции и право на сила. Икономически — основата на живота е натуралното или полунатуралното селско стопанство и търговията с наркотичното растение кат. Психологически — хората живеят днес, в условията на постоянна война и липса на перспективи.

Но би било грешка да се постави кръст на Йемен. Тази страна има древна култура, която варварите на нашето време се опитват да изтрият от лицето на земята. Там има удивителна архитектура — глинобитните небостъргачи на Шибама, които стоят вече стотици години. Там има хора, които помнят времето на мир и процъфтяване.

Въпросът е дали световното общество ще има ума и воля не само да бомбардира Йемен или да го храни с хуманитарна помощ, а да му помогне真正но да създаде работеща държава. Досега отговорът е очевиден: няма. И Йемен продължава да живее в своя собствени, средновековен свят, в който времето е спряло в момента, когато прогреса е отстъпил място на хаоса.

Постоянный адрес данной публикации: