Влияние соленой воды на золотые сокровища потопленных кораблов — это увлекательная история, в которой има място както за митовете, така и за суровата научна реалност.
Ако обобщим: златото практически не страда от солена вода, а всичко, което го обгръща, — се разрушава радикално.
Нека разгледаме това по-подробно.
Златото е благороден метал. Това е научен термин, който означава, че то е изключително инертно и не реагира с повечето химични елементи.
Солеустойчивост: Хлорид натрий (соль) и разтворен в водата кислород не оказват никакво корозионно въздействие върху златото. С него не се случва нищо, което ние наричаме "ржавчина" или "окисление".
Външен вид: Златната монета или слитък, прележали на дъното на океана 300 години, ще изглеждат почти същите, както в деня на корабокрушението. Достатъчно е просто да ги измиете с прясна вода, и те ще блестят със своя първоначален блясък. Затова златото беше и остава символ на вечна стойност.
Проблемът не е в златото, а в неговите "съседи" и условията на съхранение.
Това е най-голямата и интересна заплаха. Когато различни метали са в контакт в електролит (а морската вода е отличен електролит), между тях възниква електрически ток.
Как това работи: По-активният метал (анод) започва да се разрушава, жертвуващ се за защита на по-благородния метал (катод).
Пример: Ако златната монета е лежала в желязен сандък или до сребърни монети и медни пушки, се образува гальванична двойка. Железото и медта ще се корозират активно, а златото ще остане невредимо. Но резултатът ще бъде такъв, че златните предмети могат да се "приварят" спекчени слой ржавчина и минерали към своите съседи. Тяхното извличане става сложна археологическа задача.
Това е природен "саркофаг", който се образува около предметите на морското дъно.
Процес: Разтворените във водата соли (особено карбонат钙ций) и оксидите на метали (от корозиращото желязо) постепенно се отлагат на всякакви твърди повърхности. С времето те се сплавят в монолитен, каменен блок — конкреция.
Резултат: Златните монети и бижута могат да бъдат залепени в такава многотонна глыба. За да се доберете до съкровището, трябва внимателно да разбивате този конгломерат.
Течения и пясък: Постоянното движение на водата и абразивното действие на пясъка могат физически да иритират и повредят деликатните изделия (например, златни вериги), въпреки че не разрушават самия метал.
Живи организми: Въпреки че златото не е хранително, организмите като корали, мъхури и мшици могат да се прирастят към неговата повърхност, покривайки го с слой живо вещество и известкови отлагания.
Тук последствията са най-катастрофични:
Сребро: Темнее и подлежи на хлоридна корозия, покривайки се с дебел слой черен или сиво-фиолетов хлорид на сребро. Монетите често се сплавят в монолитни глыби.
Желязо и стомана: (Оръжия, якори, корпус на кораба). Разрушават се напълно, оставяйки след себе си само "огарки" от ржавчина и конкреции, които имат техната форма.
Драгоценни камъни: (Изумруди, рубини, диаманти). Както правило, химически устойчиви, но органичните материали като жемчуг и корали напълно се разрушават.
| Обект | Влияние на солената вода | Състояние след столетия на дъното |
|---|---|---|
| Златни монети, слитъци | Практически липсва | Как нови, след измиване. Могат да бъдат залепени в конкреции. |
| Златни бижута (с камъни) | Златото е цяло, но крепежите могат да бъдат повредени от корозия на други метали. | Цяло, но могат да се разпаднат при неакуратно обращение. |
| Сребърни монети | Силна корозия, образуване на хлорид на сребро. | Потъмнели, сплавени в монолитни глыби. |
| Железни оръжия, якори | Пълно разрушение. | Изчезват, оставяйки след себе си полости в конкрециите ("ржави призраци"). |
Заключение: Легендите за сандъци с сияещо злато, които се отварят на дъното на морето, — това е миф. Реалността е такава: златото наистина оцелява столетия в几乎 идеално състояние, но неговото "извличане на свет" — това е титаническа работа на археолозите и реставраторите, които години наред се борят с последствията от електролитичната корозия и конкрециите, за да освободят вечния метал от неговия каменен плен.
Новые публикации: |
Популярные у читателей: |
Новинки из других стран: |
![]() |
Контакты редакции |
О проекте · Новости · Реклама |
|
Либмонстр Россия ® Все права защищены.
2014-2026, LIBMONSTER.RU - составная часть международной библиотечной сети Либмонстр (открыть карту) Сохраняя наследие России |
Россия
Беларусь
Украина
Казахстан
Молдова
Таджикистан
Эстония
Россия-2
Беларусь-2
США-Великобритания
Швеция
Сербия