Денят на Брегинята: тайната на славянската богиня, която пази нашия свят

Славянският календар е пълен с тайни. Сред множеството забравени празници има един, който все още живее в народната памет, въпреки че официално вече не се отбелязва. Това е Денят на Брегинята — празник, когато нашите предци почитали великата богиня-защитничка, майка на всички духове и земни богатства. И днес, след стотици години, на 15 юли, можем да се докоснем до тази древна традиция и да разберем каква сила тя пази.

Кой е Брегинята

В древнославянската митология Брегинята е една от най-загадъчните и почитани богини. Името й идва от думата «беречь» и това определя същността й. Тя е защитница от зło, беда, болести и нечиста сила. Но не само това. Брегинята е майка на всичко живо, покровителница на семейството, домашния огън, урожая и плодородието. Тя свързва човешките съдби, помага да се обрести любов и да се запази хармонията в рода. Смяташе се, че Брегинята е създала всичко живо на Земята и нейната сила пронизва всеки ъгъл на света.

В народните представи Брегинята често се появяваше в образа на бяла стволова бреза — свещено дърво, което се смяташе за олицетворение на живота, чистотата и женската мъдрост. Понякога я изобразяваха като красива светловласа жена с добро лице, която ходи по ливадите и полетата, пазеща всичко живо. В някои предания тя се появяваше и в образа на русалка, покровителстваща рибарите.

Кога и как се отбелязва Денят на Брегинята

Денят на Брегинята се отбелязваше ежегодно на 15 юли (по стар стил — 2 юли). Този празник беше един от най-значимите в летния календар на славяните, тъй като се пада на средата на лятото — време, когато природата достига пика на своя разцвет, а урожаят се нуждае от специална защита. Точно в този ден нашите предци се объркаха към богинята с молитви за благополучие, молеха се да запази урожая и да защити дома от беда. Смяташе се, че в този ден Брегинята чува всеки, който се обръща към нея с искрено искане.

Традициите на този ден бяха тясно свързани с брезата — символ на богинята. Със самото утро жени и девойки отиваха в гората, за да се поклонят на бялата стволова красавица. Те обичаха дърветата, молеха се у тях за здраве, благополучие и щастие в любовта. Смяташе се, че в този ден брезата притежава специална сила и може да предаде своите защитни свойства на човека. Затова сутринта беше обичайно да се обичат брезите и да се моли за помощ. След връщането от гората девойките провеждаха обреди, свързани с любовната магия.

Любовната магия и девичите гадания

Денят на Брегинята се считаше за особено благоприятен за девичите гадания и привороты. Смяташе се, че точно в този ден богинята помага да се свързват сърцата. Девойките, които искаха да се омъжат, тайно от всички срикаха березова клонка и я положиха на порога на дома на любимия. Когато младежът премина през нея, клонката се взимаше и се скриваше в укромно място, като се произнасяше специален заклинание: «Как този прут изсъхва, така да изсъхне и той (името) от любов към мен». Този древен ритуал се считаше за силен любовен приворот, който помагаше да се привлече избранникът и да се укрепят взаимните чувства.

Също така се смяташе, че ако в този ден влюбените се признаят в чувствата си, техният съюз ще бъде вечен. Денят на Брегинята беше особено удачен за сватба: бракът, сключен на 15 юли, сулиеше на съпрузите дълга и щастлива съвместна живот, пълна с любов и взаимопонимание.

Празничният стол и обreedите за урожая

Денят на Брегинята се отбелязваше не само с поклонение на дърветата, но и с особени кулинарни традиции. Хозяйките приготвяха за вечеря вареники с вишня — ястие, символизиращо плодородието и сладката живот. Смяташе се, че това угощение носи достатък и радост в дома.

Освен това в този ден се провеждаха обреди за добър урожай. Три жени с нови ленени платна в ръце отиваха на полето. Те по ред, започвайки от най-старата, размахваха платната и произнасяха заклинания, призивайки богат урожай. След това у дома се подготвяше празничният стол, се благодареше на богинята за нейната грижа и се надяваше на щедрите дарове на земята.

Запрети и предпазения

В Денят на Брегинята съществуваха строги禁止и, нарушаването на които можеше да доведе до беда. Основният禁止 се отнасяше до брезата: в този ден категорично беше забранено да се сечат брези, да се ломат клони или да се отстраняват листата. Смяташе се, че това ще оскърби богинята и ще доведе до болести, неприятности и разорение.

Жените не бяха разрешени да говорят много: «Язык отсохнет», — казваха на болтливите девойки. Също така беше забранено да се лени, тъй като се смяташе, че това може да прогони удачата. Не се препоръчваше да се правят големи покупки и премествания, тъй като това можеше да доведе до финансови трудности. Бременните жени бяха забранени да купуват вода в този ден, за да се избегнат проблеми със здравето на бъдещото дете.

Примети и сънища

15 юли се придаваше голямо значение на сънищата. Смяташе се, че сънищата в тази нощ могат да предсказат бъдещето, особено в любовните дела. Ако се сънища любимият човек — означава, че скоро ще настъпят промени към по-добро.

Съществуваха и метеорологични примети: ако в този ден е валил дъжд и земята бързо изсъхнала, се очакваше няколко дни от продължителни дъждове. А ако сутринта на водните обекти се стелил мъгла — прогнозата беше за топла погода.

Двойна връзка с Богородица

След приемането на християнството в Русия языческият образ на Брегинята не изчезна, а органично се вплете в християнската традиция. 15 юли Православната църква отбелязва Положението честната риза Пресвятата Богородица во Влахерне — празник, свързан с пренасянето в V век в Константинопол на част от одеянието на Божията Майка. Народното съзнание свърза тези два образа и денят стана ден на почитане не само на Брегинята, но и на Богородица като заступница и покровителница.

Така славянската богиня-защитничка, пазеща дома и семейството, обрела ново звучене в лицето на Богородица. И днес, 15 юли, този ден ни напомня, че женската сила, мъдрост и защита са вечни, независимо под какво име ги почитаме.
© libmonster.ru

Постоянный адрес данной публикации: