Милиони момчета и момичета по целия святотатък вешат на стената плакати с Меси и Роналду. Повтарят тяхното веселие след гола. Молят родителите да им купят обувки «като на Неймар». Футболистът е повече от спортист. Той е кумир. Икона. Пример за подражание. Но винаги ли си стойно да се поклоняваме на тези, които гонят топката? И как да се различи добрият пример от лошия? Нека се опитаме да разберем защо футболистите стават богове за милиони и каква отговорност това налага.
В света има хиляди професии. Учените, лекарите, пилотите, астронавтите. Но защо точно футболист често става кумир на децата и подрастващите? Първо, футбол е най-популярната игра на планетата. Гледат го, играят го, говорят за него. Второ, футболистът е нагледен успех. Той бяга, вкарва голове, побеждава. Това е разбиращо дори за петгодишно дете. Трето, кариерата на футболиста изглежда като сказка: беден момък от гета става милионер и звезда. Четвърто, футболистът винаги е на екрана — реклама, интервюта, корици на списания. Тяхният образ е разпространен.
Но най-важното е емоциите. Футболистът дава на хората радост, горчивина от пораженията, удоволствие от победите. И тази емоционална връзка е по-силна от всякакви рационални доводи.
Какъв футболист заслужава да бъде кумир на подрастващото поколение? Нека опитаме да нарисуем портрет.
Първо — талант и труд. Легендите на футбола не се раждат, те стават. Меси колел гормон на растежа, Роналду оставаше на тренировките след всичко. Кумирът трябва да показва, че успехът не е само дар от боговете, но и пот, кръв, рани и хиляди часове на терена.
Второ — характер. Уважение към съперника, съдията, феновете. Няма място за мръсни подкатки, симулации, провокации. Примери: Кака, който никога не спираше с арбитрите. Мирослав Клозе, който признаваше на съдията, че е вкарал с ръка, и искаше да се отмени гол. Това е истински пример за спортна етика.
Трето — порядъчност извън терена. Футболист-кумир не се скандали в нощните клубове, не пие, не използва допинг, не избягва данъците, не бие жени. Той помага на децата, изгражда болници, подкрепя благотворителни фондове. Маркус Рашфорд постигна безплатни обяди за бедни ученици в Англия. Дидие Дрогба спира гражданската война в Кот-д’Ивуар, просто като се постави на колене на терена. Това са легендарни деяния.
Четвърто — дълготрайност. Кумирът не е само闪光ка за един сезон. Това е играч, който поддържа нивото си 10-15 години. Той, на когото можеш да подражаваш години наред, без да се разочароваш.
Увы, не всеки футболист заслужава поклонение. Светът знае звезди, които се държаха отвратително. Тот же Марадона — гениален играч, но наркоман, свързан с мафията, сбил хора в пияни ДТП. Той беше обичан, но това ли е пример за подражание? Или съвременните футболисти, които симулират травми, падат от леко дуновение на вятъра, провокират съдията. Те учат момчетата, че да лъжеш и да се притворяваш е нормално.
Особено опасни са случаите на насилие. Няколко звезди на световния футбол бяха обвинени в побой над жени и приятелки, домашно насилие. А феновете затваряха очите: «Той играе добре, защо да се интересуваме от неговата лична жизнь?». Това е капан. Ако прощаваме престъпленията заради красивите голове, ще разпространим идеята, че успехът оправдва всяка мръсотия.
В 1950-те Пеле беше жив бог. Говореха за него като за светец. Той не пие, не пуши, усмихва се, побеждава. Тяхният образ идеално отговаряше на студената война: капиталистическият Запад и социалистическият Изток аплодираха короля на футбола.
В 1980-те Марадона показа друга модель: гениален хулиган. Народната любов му прощаваше всичко — ръката на Бога, кокаина, мафиата. Той беше «своят», от мръсотията до княз. Но за много деца той стана пример за «можеш всичко, ако си крут».
В 2000-те Зидан, Роналдо, Бекхем — коммерчески кумири. Бекхем превърна футбола в шоу-бизнес. Тяхните прически, татуировки, бракове с поп-звезди задаваха трендове не само на терена, но и в живота.
2010-2020 — ерата на Меси и Роналду. Гиперпрофесионалисти, аскети, роботи-голеадори. Те показаха, че трудолюбието и дисциплината са по-важни от мръсния талант. И това е правилният послание.
Сега е време на Мбаппе и Холанн. Те вече са милионери на 20 години, живеят в Instagram, но все още се държат в себе си. Ще успеят ли да останат чисти кумири без скандалы — ще видим.
Ставайки кумир, футболист автоматично получава огромна социална отговорност. Неговите публикации в социалните мрежи четат милиони. Неговите действия се обсъждат в новините. Затова всяко движение на звездата трябва да бъде преценено.
Добрите примери: Рашид Рахимов, който прехвърлял ползарплатата си в детските дома. Лука Модрич, който е свидетелствал срещу корумпирани чиновници на своя клуб. Меси, който е платил операциите на десетки деца. Лоши примери: футболистите, които тайно организират вечеринки по време на пандемия, докато феновете седят у дома. Или тези, които поднасят ръка на младежи в съблекалнята. Извиненията не помагат.
Важно правило: кумирът не избира дали да бъде пример или не. Той вече е пример. По умолчание. Когато някой те гледа, ти отговаряш за всеки си ход.
Детската психика е такава, че за да се формира, детето се нуждае от идентификация с силен, успешен, забележителен възрастен. Футболистът идеално отговаря на това: той е в центъра на вниманието, той побеждава, го хвалят милиони. Детето бессознателно казва: «Аз искам да бъда такъв, за да ме обичат и те».
Копира се всичко: начинът на бягане, прическата, татуировките, праздноването на головете, дори марката жвачка. Момчетата започват да бръснат краката си като професионалисти. правят сложни прически като Криштиану. Харчат ползарплатата си на обувки «като на Меси». Това не е зло и не е добро — това е механизъм за израстване. Но родителите могат да насочат това подражание в правилната посока. Например, да записат детето в футболна секция и да кажат: «Твоят кумир тренира всеки ден по три часа. Ще го направиш ли?».
Най-болезненото за феновете е да разберат, че техният герой е обикновен човек с мръсни страни. Пример: историята с футболиста, който беше заловен на договорни мачове. Или който е избил жена. Или който е отишъл в затвора за неуплата на данъци. Тousands на фенове впадат в когнитивен диссонанс: «Той е най-добрият, не можеше да го направи!». Или, още по-лошо, започват да го оправдават: «Той има правото, данъците са грабеж, не трябва да плаща!».
Психолозите съветват: разграничете играча и човека. Възхищавайте се на неговото дриблиране, удара, голевото чутье. Но не оправдавайте неговите престъпления или аморални постъпки. Ако кумирът е паднал в мръсотията, имате право да спрете да му се поклонявате. И дори сте длъжни да обясните на децата си, че героите също грешат и трябва да отговарят за грешките си.
Ако вашето дете е влюбено в някого футболист, не го забранявайте и не го подигравайте. Вместо това направете три неща.
Първо — изучете биографията. Разкажете колко години кумирът е работил в детската школа. Какво е преминал. Кого е благодарил след победи. Второ — намерете интервюта и репортажи извън терена. Видете как се държи с феновете, с семейството, какво прави в гостуванията. Трето — намерете момент, в който кумирът е показал се этически: например, е вдигнал съперника от терена след жесток стык, или е отказал пеналти, признавайки, че не е паднал. Покажете това на детето като идеал.
И не се страхувайте да разкриете мита. Ако кумирът се оказа измамник, наркоман или агресор, обяснете: «Аз обичам неговия футбол, но не обичам неговите постъпки. Нека погледнем на други велики — например, на Лионел Меси, който никога не симулира».
Ако трябва да назовем няколко имена без риск от грешка, ето списък. Лионел Меси — скромен, семеен, не симулира, не пие, се занимава с благотворителност. Криштиану Роналду — невероятен трудоголик, донася кръв на тренировките, помага на детските болници. Роберт Левандовски — интеллигент както на терена, така и извън него, образцов професионалист. Сон Хын Мин — не симулира, уважава съперниците, плаща заплатите на служителите на националния отбор на Корея от своя джоб. Това са хора, на които можеш да подражаваш без срам.
А не стойте в пример не стойте — тези, които са известни със симулациите, агресията на терена, скандалите с правосъдието. Имената няма да споменаваме, феновете и така ги знаят.
Футболистът като кумир е огромна сила. Той може да вдигне милиони на крака, да накара децата да отидат на тренировка, да се изоставят дурните навици, да вярват в себе си. Но той също може да разруши ориентиите, ако се окаже негодяем. Затова не слепото поклонение, а критическото възхищение — това е правилният път. Обичайте играта, уважавайте майсторите, но не ги поставяйте на пьедестал без критика. И тогава футболът ще остане чисто изкуство, а не религия с съмнителни святури.
Новые публикации: |
Популярные у читателей: |
Новинки из других стран: |
![]() |
Контакты редакции |
О проекте · Новости · Реклама |
|
Либмонстр Россия ® Все права защищены.
2014-2026, LIBMONSTER.RU - составная часть международной библиотечной сети Либмонстр (открыть карту) Сохраняя наследие России |
Россия
Беларусь
Украина
Казахстан
Молдова
Таджикистан
Эстония
Россия-2
Беларусь-2
США-Великобритания
Швеция
Сербия