Сейла Бенхабиб за принципите на съвременната миграционна политика: универзализъм, права и демократичен итерационен процес

Сейла Бенхабиб (р. 1950) е един от водещите съвременни политически философи, професор в Йелския университет, чието дело лежи на стыка етика, теория на демокрацията и международно право. Ия подход към миграционната политика представлява синтез на либералния универзализъм на правата на човека и комуникационната етика, поставен в контекста на глобализацията и транснационалните потоци. Бенхабиб критикува както жестокия държавен суверенитет, така и наивния космополитизъм, предлагайки третия път, базиран на концепцията за «дискурсивна легитимация» и «демократичен итерационен процес».

Критика на класическата парадигма: «парадокс на демократичната легитимност»

Бенхабиб започва с анализ на основното противоречие, което се обостря в ерата на миграция:

Принцип на държавния суверенитет: В класическата вестфалска модель държавата притежава неоспоримо право да контролира своите граници и да определя кой може да стане негов член (гражданин). Това право се счита за основополагащо за демократичното самоопределение на народа (demos).

Принцип на универсалните права на човека: Според международните конвенции (Всеобщата декларация на правата на човека, Женевската конвенция от 1951 г.), всеки човек, независимо от гражданството, притежава основни права — на живот, свобода от торможение, убежище. Тези права трябва да се спазват от всички държави.

Парадоксът е следният: Демократическото държаве, което вътре се управлява чрез волята на своя народ, на външните граници действа като суверен репресивен апарат, способен да отрича основните права на не-членовете на общността. «Ние, народът» суверенно решаваме кой да изключим от обхвата на нашата морална и правна отговорност. Бенхабиб твърди, че в глобализирания свят, където последствията от решенията на една страна (екологични, икономически, военни) пряко влияят на живота на хората в други страни, такава жъстка модель на суверенитет става аморална и неустойчива.

Ключови принципи: от «право да имаш права» до «права на опция»

Изходейки от тази критика, Бенхабиб формулира основните принципи на справедливата миграционна политика:

«Право да имаш права» като морален императив. Завладявайки и преосмисляйки термина на Хана Арендт, Бенхабиб твърди, че най-базовото право на човека е правото да бъде признат като субект на право, т.е. да принадлежи към някакво правно общество. Държавите не могат произволно да лишават хората от този статус. Това формира морален императив за гостоприемството, особено в отношенията с бежанците и лицата, търсещи убежище.

Универзализъм, медииран от плурализъм («интерактивен универзализъм»). Бенхабиб отхвърля абстрактния, налаган отгоре универзализъм. Правата на човека трябва да не се декретират, а да се коват в процеса на публични разисквания, дискусии и интерпретации в конкретни политически общности. Различните култури могат да достигнат до признаването на универсалните норми по различни пътища, и мигрантите трябва да бъдат включени в този диалог.

«Демократичен итерационен процес» е сърцето на подхода. Това е центральното понятие при Бенхабиб. «Итерация» означава повторение с преразглеждане. Демократическите норми и законите за гражданство/миграция не са вечни данни. Те трябва постоянно да се преразглеждат и преразформулират в процеса на публични дискусии, в които включени са и тези, които са директно засегнати от тези norms — мигрантите и бежанците. Гласът, опита и изискванията им трябва итеративно да влияят на законите. Пример: движението «Sans-papiers» (нелегални) във Франция, което чрез публични акции и правни битки принуди да се преразгледат някои аспекти на политиката, е практическо воплощение на итерационния процес.

Градация на членството: от резидент до гражданин. Бенхабиб предлага постепена модель на интеграция. Прибиващите мигранти трябва последователно да получават пакет от права:

Граждански права (защита на личността, достъп до правосъдие) — от момента на преминаването на границата.

Политически права на местно ниво (право на глас на municipalни избори) — след определен период на легално резидентство. Това им позволява да участват в решаването на въпроси, които директно влияят на тяхното ежедневие.

Пълно гражданство — като кульминация на процеса на интеграция и лоялност.

Практически последици и примери

Критика на «Европа-крепостта»: Бенхабиб остро критикува политиката на Европейския съюз, насочена към външно аутсорсинг на контрола върху границите (сключени споразумения с Турция, Ливия), тъй като тя пренася отговорността на недемократични режими и нарушава правото на убежище. Тя настоява за единна, хуманитарна европейска система за предоставяне на убежище.

Апелация към съдебните системи: Бенхабиб отбелязва важната роля на съдилищата (както национални, така и международни, например, Европейския съд по правата на човека), които често се изявяват като защитници на универсалните norms срещу волята на политическите мнозинства. Съдилищата могат да бъдат двигатели на «итерацията», задължавайки парламентите да преразглеждат законите.

Гражданство като «социално присвояване»: На примера на движението за права на имигрантите в САЩ тя показва как самите мигранти, участвайки в икономическата, социалната и културната живот, фактически «присвояват» си правата и променят представата на общността за тях, подхвърляйки итерационния процес.

Критика и актуалност

Подходът на Бенхабиб се критикува:

Десницата — за подкопаване на националния суверенитет и демокрацията, която, според консерваторите, е възможна само в рамките на определено етнокултурно общество.

Лявата страна — за прекомерен акцент върху правните и процедурните аспекти в ущърб на структурния анализ на икономическото неравенство и неоколониализма като основни причини за миграцията.

Въпреки това, теорията й предлага изключително ценен прагматичен и етичен компас за съвременните разисквания. В условията на кризи в Европа (2015), на границата между САЩ и Мексико тя напомня, че:

Политиката трябва да започва не с въпроса «Как да се затворим?», а с въпроса «Какви са нашите морални задължения?».

Демокрацията не е статична крепост, а жив, постоянно обновяван диалог, чийто граници трябва да се разширяват.

Мигрантите не са пасивни обекти на управление, а активни субекти, чиито действия и глас могат и трябва да преструктурират политическото общество.

Таким образом, принципите на Сейла Бенхабиб задават висока планка за миграционната политика на 21 век: това трябва да бъде политика, базирана на уважение към правата, отворена за постоянен демократичен преглед и признаваща неизбежната трансформация на националните общности в ерата на глобална взаимосвързаност. Тя работа е теоретичен фундамент за защита както на универсалните права на човека, така и на динамичната, инклюзивна демокрация.
© libmonster.ru

Permanent link to this publication: