«Буржуазна мутност»: защо съветската цензура забраняваше «Муха-Цокотуха» на Корней Чуковски

Една от най-популярните детски разкази в стихове, която днес всеки дете знае наизуст, при своето рождение се оказа под съмнение от съветските чиновници и педагози. «Муха-Цокотуха» на Корней Чуковски, написана през 1923 година, не само че не достигна читателя веднага — тя беше официално забранена от цензурата и подложена на разкритична критика от страна на най-влиятелните лица. Защо ли безобидната история за муха, намерила паричка и устроила именни, предизвика такъв гняв в партийните кръгове? И как този малък шедьовър успя да оцелее в условията на идеологическия натиск?

Първоначалното публикуване и моменталният скандал

През 1923 година Корней Чуковски за първи път прочете своята нова разказка на приятели и познати. Публиката беше в екстаз: ритмичните редове, ярките образи, звънките рими — изглеждаше, че това е идеално четене за малките деца. Въпреки това, първата опит за издаване на «Муха-Цокотуха» се натъкна на непреодолимо препятствие. Губернският отдел по литература и издателства (Гублит), изпълняващ функциите на цензура, категорично отказа да даде разрешение за публикуване. В дневника на Чуковски се запази запис от разговор с служителката на Гублита Людмила Быстрова, която обясни на писателя, че рисунките към разказката «неприлични»: комарик стои твърде близо до мухата, те «флиртуват». «Как да намери дете, което до такава степен е развратно, че близостта на мухата към комара ще му предизвика фриволни мисли» — записа Чуковски с горчивина. Но това беше само началото.

През 1924 година разказката все пак видя светлина — но под промененото име «Мухина свадьба» и с купюри. Въпреки това, и този вариант не оставаше спокойни идеологическите блюстители. Официалната кампания срещу «Муха-Цокотуха» се разви по-късно и в нея участваха не обикновени цензори, а най-влиятелните фигури в съветската педагогика и политика.

Атака на Крупска: «чуковщина» като идеологически враг

Основният обвинител на Корней Чуковски стана Надежда Константиновна Крупска, вдовата на Ленин. Тя не беше само съпругата на вожда — тя беше в основата на съветската система на народното образование и възпитание. И нейното мнение за детските книги имаше огромен тежест. Крупска обруши се над Чуковски с острата критика, наричайки неговите разкази «болтовня» и «неуважение към детето». Тя твърди, че произведенията на Чуковски не само са безполезни, но и вредни, защото те «не отразяват съветската живот».

В средата на партийните критици и редакторите се появи дори специален термин — «чуковщина». С този термин се обозначаваше всичко творчество на писателя, което се считаше за чуждо на пролетарската идеология. Крупска и нейните поддръжници поставяха Чуковски в виновност, че «Муха-Цокотуха» «подкопава вярата на децата в торжеството на колектива», че тя изразява «сочувствие към кулацката идеология», че тя хвали «мещанството и кулацкото натрупване». Въпреки това, къде в детската разказка за муха и комар може да се намери кулац? Въпреки това, съветските педагози можеха да четат между редовете дори това, което никога не е било.

«Буржоазни» именни и подозрителна сватба

Един от най-абсурдните аргументи за обвинението стана самото слово «именини». Заместник-началникът на Гублита Людмила Быстрова обясни на Чуковски, че именните са «буржоазен празник». В новото съветско общество, където църквата беше отделена от държавата, а старите традиции бяха обявени за пережитъци, всяко споменаване на именните се възприемаше като опит да «удържи на повърхността живота отмиращи и изживявани форми на битие». Именните не са просто ден на рождението, а празник, свързан с православния календар, с името на светеца. Затова всичко, свързано с тях, автоматично попада под съмнение.

Но критиците отидоха по-далеч. Именните в «Муха-Цокотуха» завършват със сватба — и това също предизвика гневна реакция. «Литературна газета» усети в щастливата сватба на Комара и Мухата «идеализация на мещанството». Един от критиците написа: «О чие за тези стихове? О силата на паричката». Вистината е, че всичко започва с това, че мухата намерява паричка и отива на пазара — значи, по мнению на идеолозите, разказката учи децата на «кулацкото натрупване» и хвали частната собственост. В страна, където се изгражда комунизм, това беше непростимо.

Колективно писмо от Кремълския детски сад

Кулминацията на травлата стана колективно писмо, публикувано през 1929 година в списанието «Дошколно възпитание». То беше подписано от «родителите на възпитанниците на Кремълския детски сад». Това бяха не обикновени хора — те представляваха елитата на съветското общество, и техният глас беше изключително тежест. В писмото те призоваха «да се борят с чуковщината» и заявиха, че всички разкази на Чуковски не само са зли, но и вредни за децата. Те обвиниха автора в това, че неговите книги «развиват суеверие и страхове», «хвалят мещанството и кулацкото натрупване», «дават неправильни представи за света на животните и насекомите».

За Чуковски това беше ужасяващ удар. В дневника му написа: «Следователно, моят «Крокодил» е забранен, «Муха-Цокотуха» е забранена, «Тараканище» не дълго ще бъде забранено». Неговите произведения започнаха един след друг да попадат под цензурен натиск, дори «Бармалей» и «Айболит».

Политическия контекст: комар, муха и подозрителни намеци

Особена пикантност на ситуацията придаваше това, че цензурите виждаха политически контекст в персонажите на разказката. Според Быстрова, Комарик е «преодет принц», а Мухата — «принцеса». Това вече изглеждаше като контрреволюционна пропаганда: защото принците и принцесите са символи на монархията, на стария свят, който беше унищожен от революцията. Получава се, че Чуковски, без да иска, пропагандира «буржоазните» ценности и идеализира стария ред.

В народта се разнася анекдот за това как Чуковски се опитваше да публикува «Муха-Цокотуха», идвайки за одобрение при всеки един от вождите. Ленин спираше го: «В Съветския съюз муха не може да отиде на пазара!»; Сталин се разочароваше, че на колхозното поле валят пари; а Андропов, без да дочете и до първата страничка, прекъсва: «Какво-което у вас там за ЦК?!» Този анекдот, като всяко метко народно творчество, точно отразява абсурда на съветската цензура, способна да вижда контрреволюция дори в безобидна детска разказка.

«Муха-Цокотуха» оцелява и става класика

Въпреки всички забрани и гонения, «Муха-Цокотуха» оцеля. През 1927 година разказката излезе под съвременното си име. По-късно, с ослабване на цензурния натиск през 1960-те години, тя започна да се издава в масови тиражи и влязе в златния фонд на детската литература. Днес е трудно да се представи, че тази весела, озорна, музикална разказка беше считана за «буржоазна мутност» и оръжие на идеологическия враг.

Историята на «Муха-Цокотуха» е история за това как литературата може да се противопостави на натиска на системата, дори когато изглежда, че всички врати са затворени. Чуковски не преразписваше своите разкази в угода на цензурата, не изтриваше «подозрителните» жукове и не заменяваше «именните» с «ден на рождението». Той просто продължи да пише — за децата, за вечността, за тези, които могат да чуят в стиховете не политиката, а радостта, фантазията и добротата. И днес, когато четем на малките деца за муха-цокотуха и нейния храбър спасител-комар, ние дори не си спомняме, че тази малка книга е преминала през ад, за да попадне в нашите ръце.

Permanent link to this publication: