Подпомагането на Гана от СССР за обретане на независимост: от дипломатия до икономически колапс

Подпомагането на Съветския съюз на Гана за обретане и укрепване на независимостта е ярък и противоречив епизод от Хладната война. Той обхваща периода от обявяването на независимостта на Гана през 1957 година до военния преврат през 1966 година. Това е история за надеждите за социалистическа модернизация, за сблъсъка на идеологии и прагматизма, както и за това как благите намерения, не подкрепени от разбиране на местните реалии, могат да доведат до катастрофични последици.

СССР виждаше в Гана не просто нов търговски партньор, а стратегически платформа за разпространение на своето влияние в тропическата Африка. Гана, от своя страна, търсеше в Съветския съюз противовес на западното влияние и източник на ресурси за бърз икономически ръст.

Установяване на дипломатически отношения и първите контакти

6 март 1957 година британската колония Златен бряг обяви независимост, ставайки първата страна в тропическата Африка, която получи суверенитет под името Гана. Вече на 4 януари 1957 година премиер-министърът на Гана Кваме Нкрума изпрати покана на председателя на Съвета на министрите на СССР Н.А. Булганин за участие в церемонията по обявяването на независимостта, което показваше неговото стремеж към установяване на контакти с социалистическия блок. На тържествата се проведоха преговори между ръководителя на съветската делегация И.А. Бенедиктов и премиер-министърът на Гана. На 30 декември 1957 година беше подписано комюнике за установяване на дипломатически отношения между СССР и Гана на ниво посолства.

Икономическа и техническа помощ: амбициозни планове и техните последици

Най-интензивният период на сътрудничество се състоя на 1960–1965 години. В август 1960 година бяха подписани първите ключови междувладателни споразумения за търговия, икономическо и техническо, както и културно сътрудничество.

Периодът 1961–1966 години стана «златна ера» на советско-ганските отношения. Съветският съюз пое ангажимента да изгради в Гана цялостен комплекс от индустриални обекти: комплекс от предприятия за рибна промишленост, аффинажен (златообработващ), станкостроителен, железобетонен, кирпичен и черепичен заводи, бумажна и памучна фабрика, както и хидроелектрическа централа на река Чърна Вольта. Съветските геолози провеждаха изследвания за нови залежи от злато, марганцови руди и известняк. СССР помагаше в подготовката на национални кадри и дори участва в разработката на учебни програми за Идеологическия институт им. Кваме Нкрума.

Ключов, но в крайна сметка неуспешен проект стана споразумението за изграждане на атомен изследователски реактор с топлинна мощност 2 МВт, подписано през февруари 1961 година. В началото на 1966 година се подготвяше пуска му, но превратът го постави кръст.

Въпреки това, съветската помощ имаше и обратна страна. Кваме Нкрума, одержим с идеята за ускорена индустриализация и желаят да повтори съветския опит, приел препоръките на Москва, които се оказаха фатални за селскостопанската Гана. Речеше се за въвеждане на планирана икономика, национализация на големите предприятия и банки, установяване на държавен контрол върху индустрията и създаване на колективни стопанства в селата. Тези мерки не вземаха предвид ганските реалии и доведоха до икономически колапс. Повечето съвместни проекти се превърнаха в скъпи дългострои поради грешки в планирането и снабдяването.

Политическо влияние и превратът от 1966 година

Вътрешната политика на Нкрума, поощрявана от съветските дипломати и експерти, не само подрена икономиката, но и доведе до спад на жизнения стандарт на населението. Това осигури успех на военния преврат, който се случи на 24 февруари 1966 година.

Реакцията на СССР на преврата беше непоследователна. Първоначално Москва отказа да признава новия «reaktsion, prozapadno» режим и дори изпрати кораб с оръжие за подкрепа на сторонниците на Нкрума. Въпреки това, судното беше оттеглено и СССР възстанови пълните отношения с хунтата. Този ход беше продиктуван от прагматични интереси: необходимостта от възстановяване на кредитите, запазване на ползотворната търговия и възможността за завършване на вече започнатите обекти. По този начин прагматизмът потисна идеологическите императиви, което ознаменува нов етап в съветската политика в Африка.

Сътрудничеството между СССР (и след това Русия) и Гана продължи и през следващите десетилетия. В 1970-те и 1980-те години отношенията преживяха периоди на спад и възстановяване, а в съвременния етап те се строят на прагматична основа, включително сътрудничество в научнокултурната сфера и развитие на политически контакти.

Постоянный адрес данной публикации: