Таможня даде добро (оригинално заглавие - Rien à déclarer) - френска комедия от 2010 година, която от първите минути захваща с абсурдността на случващото се и кара зрителя да се смее до колик. Това не е просто филм за границата, а история за двама съседи, които не могат да изтърпят един друг, но са принудени да се държат заедно, защото така го нарежда Европа.

Защо всъщност филмът е за

Действието се развива на франко-бельгийската граница в края на 1992 година[citation:4][citation:6]. Главният герой е бельгийският митничар Рубен Вандервуд (Бенуа Пульворд). Той патологично ненавиждава френците. Не само че не ги обича, а дори е одержим с франкофобия[citation:1][citation:8]. Той с особено усердие проверява коли с френски номери, създавайки многокилометрови опашки, а нощем тайно премества пограничните стълбове вглубу на френската територия, за да разшири Белгия[citation:4].

неговият колега-француз по другата страна на границата е Матиас Дукатель (Дэни Бун). Въпреки че е спокоен и добродушен, Матиас вече година тайно се среща с по-малката сестра на Рубен - Луиза и планира да й направи предложение[citation:1][citation:8]. В такава ситуация просто така да се налади контакт с бъдещия зет е невъзможно - това е невъзможна мисия.

И тук се намесва и политиката. През 1993 година страните от Европейския съюз подписват Шенгенското споразумение, което отменя паспортния контрол на границите[citation:4][citation:6]. Стационарните митнически постове се упраздняват, а на тяхно място се създават мобилни франко-бельгийски бригади. Рубен и Матиас са принудени да станат партньори и да патрулират границата в една кола[citation:1][citation:5]. Трябва да обиколят приграничната зона, да участват в съмнителни операции за улов на контрабандисти и паралелно да изяснят кой от тях е по-националист.

Кой снима и кой играе

Филмът е заснет от Дэни Бун - известен френски комик, автор на суперпопулярната комедия «Бобро поржаловать» (2008)[citation:3][citation:4]. Сценарият е написан заедно с неговата съпруга Яэль Бун[citation:4]. Това е вторият им съвместен проект и те са следвали същия път: отново са взели за основа острый социален конфликт и го са превърнали в комедия на положението.

Ролята на бельгийския франкофоб Бенуа Пульворд е играена с такава ярост, че сценарият е написан специално за него[citation:6][citation:10]. Той е карикатурен националист, който всяка мъничка нещо превръща в повод за демонстрация на надмощието на своята нация. Дэни Бун, от своя страна, играе обаятелен френски простак, който гледа на белгийския съсед с снисходителна усмивка[citation:9].

Интересен факт: заснемането се е провело на истински франко-бельгийски пограничен пост и за първи път в историята на кинематографа, пресконференция за филма е била организирана още преди началото на заснемането - очакванията на публиката бяха много големи[citation:1]. Бюджетът на филма е 22 милиона евро - два пъти повече от този на предишния филм на Бун[citation:1].

Какво да очакваме от гледане

Юмора във филма е базиран на типично френска самоирония и сарказъм към съседите. Белгийците в тази комедия са показани като отстални провинциали, които боготворят своята страна и с подозрение се отнасят към всичко френско[citation:3]. Французите представат се като вечно недоволни и мислящи, че са по-добри от всички[citation:7]. Филмът е пълен с гротескни сцени: например, Рубен наистина сериозно доказва, че белгийските вафли не са храна, а предмет на национална гордост.

В същото време се развива и романтична линия. Отношенията между Матиас и Луиза се държат в тайна от Рубен, и когато истината се разкрие, ситуацията се нагрява до предела[citation:1][citation:9].

И, разбира се, детективната част: в приграничната зона действа банда наркоконтрабандисти, които се опитват да пренесат голяма партия стоки. Рубен и Матиас, по случайност, се втурват в операция за тяхното улов[citation:2][citation:6].

Основната идея на филма

Лейтмотивът на комедията е «граница вътре в всеки човек». По време на филма Рубен и Матиас постепенно се събират в симпатия един към друг, откривайки, че техните предразсъдъци са само стереотипи, наложени от обществото и семейството[citation:6][citation:7]. Както казва един от героите, «святът е за всички хора»[citation:6]. Иронията е, че Рубен, който учи сина си да ненавиждат френците, в крайна сметка нарушава този принцип[citation:6].

Въпреки че комедията не е толкова популярна като «Бобро поржаловать», тя се оказва топла, душевна и, най-важното, наистина смешна[citation:3][citation:9]. Това е отличен избор за вечер, когато искате да се отпуснете от сериозни драми и просто да се смееτε от сърце.

Permanent link to this publication: