Шанхайската организация на сътрудничество четвърт век: съвременност и перспективи

През 2026 година Шанхайската организация на сътрудничество (ШОС) отбелязва 25-годишен юбилей. Създадена през 2001 година на базата на «Шанхайската петорка» (Русия, Китай, Казахстан, Киргизия, Таджикистан), тя се превърна в най-голямата регионална организация в света. Днес в ШОС влизат 10 държави-членки (Русия, Китай, Индия, Пакистан, Иран, Казахстан, Киргизия, Таджикистан, Узбекистан, Беларус), както и 4 държави-наблюдатели и 13 партньори по диалог. Територията на ШОС обхваща около 40% от населението на Земята и 20% от световния БВП. Четвърт век — възраст на зрялост. Какво беше постигнато? Какви са предизвикателствата и към къде се движи организацията нататък?

История: от борба с тероризма до глобална платформа

ШОС започна като механизъм за уреждане на погранични спорове между Китай и страните от бившия СССР. След атентатите от 11 септември 2001 година акцентът се премести към борба с «тримата сили на зла» (тероризъм, сепаратизъм, екстремизъм). През 2004 година беше създадена Регионалната антитерористична структура (РАТС). През 2017 година бяха приети Индия и Пакистан, което усили геополитическия тежест. През 2023 година влезе Иран, през 2024 — Беларус. Днес ШОС е платформа за обсъждане на въпроси от сигурността, икономиката, енергетиката, транспорта и културното сътрудничество.

Икономическо измерение: от проекти до реални дела

Икономическата повестка на ШОС дълго време беше отстъпила. Но през последните години бяха започнати проекти: транспортният коридор «Север-Юг», свързващ Русия, Иран, Индия (чрез Каспий); изграждането на газопровода от Русия до Китай («Сила Сибири-2»? все още преговори); инициативата «Пояс и път» на Китай частично съвпада с интересите на ШОС. Беше създаден Банк за развитие на ШОС (в 2025 година? все още не е започнал да работи). Икономическите успехи са скромни, но има динамика.

Безопасност: успехи и неуспехи

РАТС проведе стотици съвместни учения, обменя разузнавателна информация, предотврати няколко терористични атаки. Въпреки това, афганската проблематика остава: след изтеглянето на САЩ талибаните (запрещени в РФ) не са признати, но ШОС е принудена да ги диалогира. Пограничните конфликти между Индия и Китай, напрежението между Пакистан и Индия — ШОС не е панацея, но създаде канали за комуникация. Важно е, че организацията не се намесва в вътрешните работи.

Расширение: предимства и недостатъци

Въвеждането на Индия, Пакистан, Иран, Беларус направи ШОС по-представителна, но също така усложни вземането на решения (консенсус). Вътрешните противоречия между Индия и Китай, Русия и Запада (чрез Беларус) могат да парализират работата. Въпреки това, лидерите намират компромиси. През 2026 година се обсъжда приемането на Турция, Азербайджан, Саудовска Арабия — това ще направи ШОС сериозен конкурент на G7 и НАТО.

Културно и гуманитарно сътрудничество

ШОС организира младежки форуми, фестивали, университетски обмена. Беше създадена Асоциация на университетите на ШОС, се провеждат спортни игри (ШОС-2025 в Китай). Въпреки това, културната близост между народите-участници оставя желане за подобрение. Руският и китайският са работни езици, но английският не е на почит.

Перспективи: глобален играч или регионален клуб

ШОС може да се превърне в една от опорите на многополярния свят. За това е необходимо: да се създаде зона за свободна търговия (в момента нереалистично), да се развие транспортната инфраструктура, да се унифицират правните норми, да се усили ролята в уреждането на конфликти. Конкуренцията с БРИКС (където същите участници) размива повестката. Въпреки това, ШОС остава важна платформа за срещи на лидерите на «не-Запада».

Ролята на Русия и Китай

Русия вижда в ШОС противовес на НАТО и ЕС, както и платформа за насърчаване на евразийската интеграция (ЕАЭС). Китай използва ШОС за реализиране на «Пояс и път», както и за сдержване на САЩ. Дуумвиратът между Москва и Пекин е двигателят на организацията, но малките страни се страхуват от доминиране. През 2026 година председателството преминава към Казахстан, което ще даде шанс на средните страни.

Предизвикателства: финансиране, бюрокрация, външно давление

ШОС изпитва липса на финансови инструменти (собственият банк все още не е създаден). Секретариатът е слаб. Западните санкции срещу Русия и Иран затрудняват разплащанията в долари. Прехвърлянето към националните валути (рубъл, юан, рупия, риал) е бавен процес. Политическото налягане от страна на САЩ (които възприемат ШОС като заплаха) може да се усили.

Двадесет и пет години — възраст, когато организацията трябва да покаже реални резултати. ШОС вече стана признат международен субект. Но за да се превърне в «азиатски ЕС», предстои много работа. Въпреки това, основната цел е да не се спеша и да не се разваля това, което работи. В ШОС най-важното е диалогът.

Permanent link to this publication: