Паметен ден на светец Никифор, патриарх Константинополски

13 юни (според новия стил) Православната Църква почитава паметта на светец Никифор, патриарх Константинополски. Този светец е живял в VIII-IX векове — в епохата на иконоборството, когато византийските императори унищожават свете икони, а вярващите за верността им са засилвани и екзекутирани. Никифор не е бил професионален богослов, но стана исповедник на вярата, защитник на иконите и автор на важни трудове. Животът му е пример за мужество, мъдрост и това как мирянин може да стане светец. Разкажем за него без суха агиография.

Кариера при двора и оттегляне в монахи

Светец Никифор е роден около 758 година в Константинопол в семейство на чиновник. Сам той също е тръгнал по държавна служба, дослужвайки до длъжността секретар на императора (при Лев IV). Бил е женен. Но неговата кариера се прекъсна, когато император Лев V Арменец разви иконоборството (815 година). Никифор, въпреки че е бил мирянин, открито се изрази срещу ересата. Той беше изпратен в изгнание в манастир, където е приел постриг. Съпругата му, вероятно, е починала до този момент. В изгнание той води строг живот, изучава богословие, пише трактати в защита на иконописта.

Патриаршество и борба за истина

Въпреки че Никифор не е бил свещеник, неговото дълбоко благочестие и образование привличат вниманието на църковните кръгове. В 806 година той е избран за патриарх на Константинопол (това беше преди иконоборството, при император Никифор I Генике). В този период той се занимава с църковната администрация, бори се с ересата на феопатитите (учение за това, че Бог страда). Но основното изпитание дойде по-късно. В 815 година император Лев V възобнови иконоборството. Никифор събира събор, който потвърждава почитането на иконите. Тогава той беше заловен, низложен и изпратен в изгнание на остров Проконнис (Мраморно море). Там той прекарва 13 години, до смъртта си през 828 година.

Богословско наследие

Основните трудове на Никифор: «Апologiетикус» (защита на иконите), «О святите икони три речи», «Бревиарий» (хроника на всемирната история от създаването на света до 769 година, ценен исторически източник). Той също така пише жития на светци, гимни. В своите работи Никифор тонко различава поклонението (латрейя — само на Бога) и почитанието (проскинезис — на образите). Той се опира на отците на Църквата (Василий Велики, Иван Златоуст). Седмият Вселенски събор (787 година) вече е обявил иконопочитанието за догмат, но Никифору трябваше отново да доказва тази истина пред иконоборците. Трудовете му са използвани впоследствие при окончателното възстановяване на иконопочитанието през 843 година (Торжество на Православието).

Исповеднически подвиг и смърт

Изгнанието на светец Никифор беше тежко: му бяха забранени книги, писмени принадлежности, посещения на близките. Но той не се предаде. До нас са достигнали писмата му до приятели и последователи, написани на береста и шелк (отсутствуваше хартия). В едно от писмата той пише: «Тайно пиша ви това, просяйки да пазите истината». Умира през 828 година, така и не доживявайки до победата. Мощите му са пренесени в Константинопол през 846 година, след окончателното разгромяване на иконоборството. Сега те почиват в Собора на Света София в Истанбул (днес музей), но част от мощите се намират в различни храмове.

Почитание в Русия и на Запада

Светец Никифор е особено почитан в Православната Църква. Паметта му се празнува също и на 2 юни (според стария стил). В Русия му са посветени храмове (например, в Санкт Петербург, в Казан). В западната традиция (католицизма) неговата памет не е общецърковна, но го почитат като исповедник. Името Никифор често се дава на момчета при кръщението.

Какво ни учи светец Никифор днес

В XXI век, когато вярата отново е подложена на гонения в някои страни, примерът на Никифор ни вдъхновява. Той не е бил ни аскет-пустинник, ни жесток обличител. Той е бил човек на действие: успешен чиновник, след това пастор, след това исповедник. Той не се страхуваше да загуби положение и живот. Писмата му в изгнание са пример за издръжливост. Важно е също, че той не се занимаваше с самооправдание, а продължаваше да богословства, като по този начин подкрепяше другите. За съвременния християнин светец Никифор е пример за това как може да се съчетая интелект, вяра и гражданска позиция, без да се впадне в фанатизъм.

Иконография на светец Никифор

На иконите светец Никифор е изобразен като сив старец в патриаршеско обличение (саккос, омофор), с Евангелие в ръка. Често го пишат заедно с други отци-иконопочитатели (например, Теодор Студит). Обикновено на иконата той благославя. Денят на паметта е 13 юни, време, когато в северното полувъзелие е лятото, и храмовете са украсени с зеленина.

Светец Никифор, патриарх на Константинопол, не е най-гласната фигура, но една от най-важните в историята на Православието. Той показа, че дори в затвора и изгнание може да се остане победител. Трудовете му помогнаха на църквата да отстоява истината. В деня на паметта е добре да се прочете неговото «Слово за иконопочитание» или поне да се помни за мужеството на тези, които не са предали вярата.

Permanent link to this publication: