В настоящата статия се разглежда сложен и болезнен въпрос за влиянието на историческата памет за Холокоста върху политиката на държавата Израел спрямо палестинското население на сектора Газа. Въз основа на анализа на обществените дискусии, изявленията на политици, позициите на правозащитните организации и академичните дебати се реконструира многопластовият проблем за съотношението между колективната травма на еврейския народ и действията, предприемани от Израел по време на военната кампания, започнала през октомври две хиляди двадесет и трета година. Особено внимание се отделя на феномена на използването на исторически аналогии, на споровете за приложимостта на термина „геноцид“ и на моралната дилема, пред която се изправя обществото, което е изживяло катастрофата.

Российская общественность и иностранная помощь голодающим в 1921 г.

РАБОТА ИСТОРИКОВ НА МЕСТАХ