Агния Барто за розата: скромен цвят в поезията за деца и не само

Когато говорим за Агния Львовна Барто, пред очите ниедно време се появяват познати от детството редове: «Наша Таня громко плачет», «Идёт бычок, качается» или «Зайку бросила хозяйка». Поезиите ѝ е цял свят, в който живеят играчки, деца, животни и, разбира се, природата. Сред множеството образи, населяващи този свят, има един скромен, но много важен — розата. Барто не е написала отделен цикъл за розите, но този цвят се появява в нейните поеми не веднъж и всяка път с определена смисловна тежест. Розата у Барто не е просто елемент на пейзажа, това е символ, който говори за свобода, избор, красота на простите неща и за това, че истинното не се продава.

«Бягат розите по полята»: поема, станала малък манифест

Най-известната поема на Агния Барто, в която розата играе основна роля, е «Бягат розите по полята». Тя влиза в събранието «Думай, думай...», което Барто адресира на читателите-деца, но което тя самата нарича «философска лирика». И наистина, на пръв поглед простата поема за букет от рози се оказва много по-дълбока, отколкото изглежда.

Ето пълният текст:

Бягат розите по полята,
Красуясь на виду,
А аз стоя като вкопан,
И очи не отведу.
Бягат розите по полята,
Не се крият в травата...
А аз с букет стъпвам,
С цветя по Москва.

Гледам — някакъв дядо
Залюбувал се сладко:
— Добър букет, добър!
За колко отстъпваш?
И дядо казва
Подкупни думи:
— Договорихме се? Ладно?
Не рупия, а две.

А аз му отговарям,
Казвам: — Не, не,
Розите не продавам,
Домой нося букета.
И до свидание, дядо,
Договорихме се? Ладно?

В първите редове виждаме необичайен прием: розите у Барто не просто растат — те «бягат». Това олицетворение придае на цветята живост, самостоятелност, почти човешка енергия. Те «красуясь на виду», те не се крият, те са свободни. А лиричният герой — дете — е очаровано от тази картина. То стои «как вкопано», не в сила да отведе поглед. А след това то става част от този свят: то върви по Москва с букет от рози. Городът и природата се срещат, и розите се оказват в ръцете на дете, което ги носи през столицата.

Но историята не приключва тук. Появява се «дядо» — типичен градски персонаж, който вижда в букета не красота, а стока. Той предлага пари, опитва се да купи розите, дори да търгува: «Не рупия давам, а две». За него това е просто нещо, което може да бъде закупено. Но детето отговаря с твърд отказ: «Розите не продавам, нося букета си у дома». В този отказ има цяла философия. Барто показва, че има неща, които не имат цена. Розите — това не е стока, това е радост, това е спомен за полята, това е парче свобода, което детето донесе в града. И то не е готово да го обменя за пари.

Критиците забелязват, че тази поема изследва темата за сблъсъка на природата и градския живот. Розите, символизиращи природната красота и чистота, «бягат по полята», указвайки на тяхната свобода и независимост от суетата на града. А детето, което носи този букет по Москва, става мост между двата света. То е пазител на тази красота и не позволява да бъде осквернена от користно предложение.

Розата като символ на простота и свобода

В поемата «Бягат розите по полята» розата играе роля на символ на всичко истинно, неувредено, свободно. Тя не изисква грижа, не се крие, не се притворява. Тя просто е. И детето, което разбира това, се оказва по-мудро от възрастния «дядо», който вижда само цената. Барто в тази поема повдига важен за детската литература въпрос: какво е истинската стойност? И отговаря на него просто и ясно: това, което е направено с душа, което носи радост, което е свързано с природата и свободата — не се продава.

Интересно, че тази поема Барто е поставила в раздел, който тя самата смята за философски. Названията на поемите в този сборник — «Съвест», «Отделност», «Ревност», «За човечеството» — казват самите си. Барто не се страхувала да говори с децата за сложни неща и розата в този ред става не просто цвят, а морален ориентир.

Други поеми на Барто, където се появява розата

«Бягат розите по полята» не е единствената поема, в която Барто се обърна към този образ. В събранието «Переводи с детска» има поема «Горделива ваза», където розата се появява в неочакван контекст. В нея вазата, пълна с высокомерие, се възмущава, че в нея са поставени василки: «Аз не за това съм създадена цветка!». Тя宣称, че обича левкои и заслужава рози. Но ученик й задава резонен въпрос: «Скромните рози, значи не за вас?». И вазата получава достойен отговор: «Странни навици имат и вазите!».

В този случай розата отново играе роля на символ на скромност и истинска красота, която не се нуждае от пафосни рамки. Горделивата ваза, която се мисли за аристократка, се оказва посрамена. Розата, която тя счита за недостойна, всъщност е по-висша от тази глупава гордост. Барто отново казва, че истинската стойност не е във външния блясък, а в простотата и естествеността.

В поемата «Ботаника болна» розата не се появява директно, но целият сюжет се строя на урока по ботаника. Децата се радват, че учителката е болна и урока се отлага, но след това ги мъчи съвестта. Тази поема е за нещо друго, но тя показва, че Барто често се обърнала към темата за природата и растенията в контекста на детското възприятие. И розата, като най-познатият полеви цвят, естествено се вписва в този ред.

Розата в поезията на Барто: резюме

У Агния Барто няма отделна поема, която би се наричала просто «Розата». Но образът на този цвят минава през нейната поезия като сквозна тема. Розата у Барто винаги е за свобода, избор, умението да се вижда красота в простото и да не я продаваш за пари. Това е цвят, който се противопоставя на градската суета, користността и высокомерието. Той е глас на природата, който се чува в чуткавото детско сърце.

Барто не е импресионист, тя не е писала дълги описания на природата. Поемите ѝ винаги са сюжет, диалог, винаги малка история с мораль. И в тези истории розата става не просто украса, а пълноправен участник в действието. Тя помага на детето да направи избор, тя поставя на мястото горделивата ваза, тя напомня на възрастния за това, че не всичко се измерва с пари.

Може би точно поради това поемите на Барто за розите са толкова запомнящи се. В тях няма пафос, няма сложни метафори. Има простота, която е и основната сила. Как и самата роза.

Permanent link to this publication: