Кооперация като творческа сила: Александър Богданов за организация на труда и новото общество

В началото на XX век, когато святът беше разтърсван от революции и капитализмът демонстрира своята жестока логика, един човек предложи да се гледа на историята на човечеството от изключително неочакван ъгъл. Не чрез класова борба, не чрез смяна на формациите, а чрез организация. Александър Александрович Богданов — философ, икономист, лекар, революционер и създател на общата организационна наука — считаше, че ключът към бъдещето е не в прехода на собствеността, а в преустройството на самия начин, по който хората работят заедно, познават света и се управляват. Идеите му за кооперативи и организация на труда, значително предхвърлили времето си, днес звучат поразително съвременни.

Против предразсъдъците: защо кооперацията не е опортюнизъм

Богданов започна своята кариера като един от лидерите на большевизма, но неговият път в крайна сметка се разклони от ленинския. Причината — в основното несъгласие по въпроса за това как трябва да се изгражда социализмът. Въпреки че Ленин залага на захват на властта и диктатура на пролетариата, Богданов вижда основната сила в работното сътрудничество. В революционните години той выступи против укоренилото се в лявите среди предубеждение срещу кооперацията.

Много революционери от онзи период гледаха на кооперативите свысока. Те смятаха, че тази «узкопрактическа» работа, свързана с коммерчески изчисления и компромиси, може да ограничи кругозора на работника, да подкопа неговия идеализъм. В кооператорите виждаха опортюнисти, заети с маловажни дела и равнодушни към високите идеали на класовата борба.

Богданов категорично отхвърли това презрение. Той доказваше, че работата в кооператива придава на работника нов, различен смисъл и значение, не мелко-коммерсиално, а сериозно-обществено. За него кооперацията не беше второстепенно дело, а пряка школа на социализма. Точно в кооператива работникът учи да решава общи задачи самостоятелно, да управлява общото дело, да вижда връзката между своя труд и общото благо. Богданов се смях на близорукостта на тези лидери, които не виждат в работното сътрудничество основата на новото съзнание.

Общата организационна наука: как е устроен святът

Възгледите на Богданов за кооперацията бяха само част от неговия грандиозен план — създаването на общата организационна наука, която той нарече тектология. Той си постави задача, която и днес впечатлява със своя смелост: да намери единни принципи на организация, които работят в природата, обществото, техниката и мисленето.

Основният принцип на неговото учение е прост и радикален: всяка човешка дейност е объективно организираща или дезорганизираща. Той твърди, че всеки процес — будь то строителство на завод, научно откритие или дори художествено творчество — може да се разглежда като процес на организация. Идеята му беше да обедини всички човешки, биологични и физически науки в една система от знания, базирана на търсене на общи организационни принципи.

Този подход направи Богданов един от пионерите на системния подход в съвременната наука. Той въведе концепцията за организиран комплекс, която по смисъл е близка до съвременното понятие за система. Той формулира закона за наималките, който гласи: прочността на цялата верига се определя от най-слабото звено. Той също предвосхитява идеите, по-късно развити в кибернетиката и теорията на управлението.

Колективният работник и пролетарската култура

За Богданов организацията на труда не се изчерпва с технически схеми. Тя е пронизана с дълбоко човешко и културно значение. Той считаше, че социализмът не е просто нова икономическа система, а преустройство на цялото общество по неговия основен тип, по неговия образ и подобие. Този нов тип общество трябва да се роди от нова култура — пролетарската култура, проникната от духа на трудовото сътрудничество.

Богданов беше убеден, че работният клас носи в себе си зародиша на нова цивилизация. За разлика от буржоазията, той е чужд на индивидуализма и конкуренцията. Стихията му е колективният труд, солидарността, сътрудничеството. Името на изкуството, което трябва на пролетариата, трябва да бъде колективистическо, възпитаващо хората в духа на дълбока солидарност, сътрудничество, тясно братство на борците и строителите.

Той вижда задачата на социализма в преодоляването на фаталното разделение на труда на организационен и изпълнителен. В капиталистическото общество тази пропаст укрепва властта на едни и подчинението на други. Будещото общество трябва да се изгражда на принципа на обединен, хармонично структуриран, сътруднически организиран труд и познание.

Сътрудничество вместо субординация

Тази идея пронизва цялата тектология на Богданов. Той отказва да вижда в света само иерархия и подчинение. Дори в биологичните системи той вижда не субординация, а сътрудничество. В клетката, в уля, в човешкия колектив за него винаги работи един и същи принцип: обединение за постигане на общ резултат. За Богданов кооперацията не е просто форма на хозяйство, а творческа сила, която пронизва цялата живот.

Той настояваше, че именно сътрудничеството, а не конкуренцията, е в основата на прогреса. Организаторският клас, който някога изпълняваше реална полезна функция, според мисълта на Богданов, с времето се вырождава, превръщайки се в паразитичен клас, ако неговата дейност не е подчинена на общите цели. Реалното развитие е възможно само когато всички участници в процеса — и организаторите, и изпълнителите — действат като равноправни партньори в рамките на сътрудническо сътрудничество.

Учение, предхвърлило времето

Идеите на Богданов за кооперацията и организацията на труда не бяха реализирани в съветската Русия. Неговото учение беше обявено за идеалистично и за дълго време забравено. Въпреки това, днес, в епохата на мрежовите структури, гъвкавите производствени процеси, краудсорсинга и отворените проекти, неговите идеи се връщат. Съвременните теории на мениджмънта, системният анализ, концепциите за самоорганизация — всичко това в различна степен съвпада с неговите прозрения. Той показа, че кооперацията не е просто начин на управление на бизнеса, а фундаментален принцип на живота, способен да трансформира и икономиката, и културата, и самия човек. Неговата обща организационна наука все още чака своето откриване — този път, може би, вече без идеологическите шори.

Permanent link to this publication: