Розови градини — това не са просто цветни. Това са културни ландшафти, в които е отразена историята на човечеството от древните царе до съвременната монархия. Градините рози са разказвани като символи на рая, политическа сила, научно познание или просто като дан на красотата. В тази статия ще направим разходка по най-знаменитите градини рози по света и ще разберем каква роля са играли в различни епохи.

Персийски градини: рай на земята

Родина на културната роза е Персия (днес Иран). Още много векове преди нашата ера тук започнали да разказват «парадизи» — замкнати градини с фонтани и рози. Смята се, че розата е символ на божествения свет. Градината рози («гулистан») е място за философски размишления, поетични четения и почивка. Знаменитият персийски килим с изображение на градина (вакх) повтаря структурата на истинска градина с четири канала вода, разделящи участъка на секции. Розите, засадени в такава градина, трябвало да радват всички чувства: зрение (цвят), обоняние (аромат), слух (журчане на вода).

Древен Рим: рози за патрициите

Римляните наследили любовта към розите от гърците, но ги надминали в мащаба. В I век н.е. в околностите на Рим се развили цели «розови полета» (Rosetum), снабдявали столицата с цветове за пиршества, венци и парфюми. Градините на римските аристократи (например, Садовете Саллюстий) били засадени с рози така гъсто, че Петроний пише: «Ние утонаваме в лепестки». След падането на Рим тези градини започнали да се развалят, но традицията останала в манастирите, където розите се отглеждали за украса на олтарите и за получаване на розова вода (лекарство).

Градините на средновековна Европа: розата като лекарство и символ на Дева Мария

В манастирските градини розите заемали почетно място. Монасите извели множество нови сортове, отглеждайки ги за медицински цели (розов мед за кашлица, розова вода за очни болести). Освен това розите били свързани с Богородица — «розата без шипове». Разказвали се специални «мариански градини», където растели само бели и червени рози (символи на чистотата и кръвта на Христа). Пример е градината на абатството Сен-Пьер в Муассак (Франция), където до днес цъфтят средновековни сортове.

Войната на алите и белия рози и градините на Англия

В XV век в Англия избухнал конфликт между домовете Ланкастери (алата роза) и Йоркови (бялата роза). Символиката на розите била толкова силна, че в поместията на аристокрацията започнали да разказват градини, където преобладавал един от цветовете. След обединението на династиите (розата на Тюдоровите) се развила мода на «биколорни» градини, където червени и бели рози растели заедно. В епохата на Тюдоровите градините станали по-формални: розите се стрижели в топки, създавали се лабиринти от шиповници. Днес в някои английски замъци (Хътфилд-хаус, замък Хивър) все още се виждат такива исторически розарии.

Версайският розарий: пафос на абсолютизма

Людовик XIV обичал розите. В Версайския парк бил създаден «Королевският розарий» (Jardin de la Reine), където били засадени 10 000 растения от редки сортове. Розите символизирали мощта на монархията: те цвели от пролет до есен,服从 на волята на градинарите. Според легендата Маркиза де Монтеспан изведала нови сортове, скръствайки рози ръчно. По време на Великата френска революция градината била унищожена, но при Наполеон III била възстановена. Днес във Версай има розарий «Королевска роза», където са събрани сортове от целия свят.

Розарий в Багетелле (Париж): розата като изкуство

В Булонския лес в Париж през 1905 година бил създаден първият в света «специализиран» розарий — Розарий Багетелле. Тук е събрано повече от 10 000 сортове, включително старинни (до 1800 година) и съвременни. Всяка година през юни се провежда международен конкурс «Нови рози», където селекционерите се състезават за правото да наречат новия сорт на знаменитост. Садът е изпълнен в английски стил: розите растат заедно с ириси, клематиси, лавандула. Това е място за поклонение за всички розоводи.

Розарий в Сент-Питерсберг (Флорида): наследство на колониализма

В САЩ най-старият непрекъснато действащ розарий се намира в парка Колониал-Уилмингтън (Вирджиния). Но най-големият е в Сент-Питерсберг (Флорида), където са засадени 50 000 растения. Той бил създаден през 1930-те години като проект на WPA по време на Голямата депресия. Розите там цъфтят почти цял година благодарение на субтропичния климат. Също така е известен розарият в Ботаническия сад на Ню Йорк, където е представена еволюцията на розата — от див шиповник до съвременните чайно-гибридни.

Долината на розите в Бългαρія: индустриална сказка

Това не е градина в класическия смисъл, а цяла долина (70 км дължина), засадена с маслична роза. Целият ландшафт тук е подчинен на една цел — производството на розово масло. В края на май — началото на юни долината се превръща в море от благоухаващи цветове. Туристите са привлечени от възможността да се включат в събирането на лепестките и да посетят фестивала на розите (празник в Казанлък). В αντίθεση с елитните паркови розарии, българската долина е пример за това как розата може да храни цял регион.

Розовият сад в парка Кью (Лондон)

Знаменитият ботанически сад Кью има колекция от повече от 4 000 видове и сортове рози. Тук са представени дивите рози (видове) от Китай, Гималayas, Европа и селекционните новинки. Научният отдел на сада изследва генетиката на розите, създава хибриди, устойчиви на болести. В юни, когато розите цъфтят, садът Кью се превръща в място за поклонение за ботаниците и фотографите.

Японските градини: розата като чужд гость

В Япония розите не били традиционен елемент на градините (предпочитани са хризантемите, ирисите, камените). Но в епохата Мейдзи (конец на XIX век) се появили «паркове рози» в западен стил. Днес най-известният е розарият Кейсеи в парка Уэно (Токио). Тук розите се съчетават със сакурата, създавайки уникален синтез на култури. Японците извели своите сортове, например «Tsumugu» (светло-розов, с силен аромат).

Современните розарии: тенденции в XXI век

Днес градините рози стават не само красиви, но и екологични. Използват се сортове, устойчиви на болести, за да не се прилага химия. В мода са «живите» огради от рози, съчетаните посадки с многогодишни растения, за да се удължи цъфтежът. Популярни са «шраб-розите» (кустарници) вместо клумбите. Ландшафтните дизайнери създават «розови градини» по принципите на моносада, където розата е единственото растение, но в различни цветове и форми.

Градините рози са повече от колекции от растения. Това е летопис на вкусовете, технологиите и идеалите. Всяка епоха създавала своя образ на «рая с рози», и днес можем да се разходим по тези страници от историята, вдъхновени от аромата на вечността.

Permanent link to this publication: