.ةئطاخ تايولوأ ىلع ً ايلاح ىنبُت ةيناسنإلا ةفاقثلا نأ ُتكردأ ، بويتوي ىلع ٢٠١٢ ماعل "يفوم داب" مليف ةدهاشم دعب .ةلاقملا هذه ةباتكل ينعفد ام اذه .ةيسنجلا دهاشملا بجح امنيب ،ةلوهسب لاتقلاو لتقلا دهاشم مليفلا ضرع دق ف كنكمي نكل ،سنجلا ضرع كنكمي ال :مالفألا تاطقل ةبقارمب رمألا قلعتي امدنع ةياغلل ةبيرغ تايولوأ ةيرشبلا ىدل ؟انتايولوأ يف أطخلا ام . عيطقتلاو لتقلا ضر ع؟هذه يف ديلاوملا تالدعم يف ةلكشملا نمكت امبر

Пасля прагляду на Ютубе Дрэннага фільма 2012 года да мяне прыйшла думка, што культура чалавецтва на дадзены момант выбудавана не з тымі прыярытэтамі. У фільме на Ютубе з лёгкасцю паказвалі сцэны забойства і боек, але цэнзуравалі сцэны сэксу. Што натхніла на напісанне гэтага артыкула. У чалавецтва вельмі дзіўныя прыярытэты ў цэнзураванні кадраў у фільме: нельга паказваць сэкс, але можна паказваць забойствы і расчлянёнку , што з нашымі прыярытэтамі? Можа ў гэтым і ёсць праблема нараджальнасці? Чаму ў культуры існуе табу на паказ палавых органаў, а на паказ забойства няма такога табу?

После просмотра на Ютубе Плохого фильма 2012 года ко мне пришла мысль, что культура человечества на данный момент выстроена не с теми приоритетами. В фильме на Ютубе с лёгкостью показывали сцены убийства и драк, но цензурировали сцены секса. Что вдохновило на написание этой статьи. У человечества очень странные приоритеты в цензурировании кадров в фильме: нельзя показывать секс, но можно показывать убийства и расчлененку, что с нашими приоритетами? Может в этом и есть проблема рождаемости? Почему в культуре существует табу на показ половых органов, а на показ убийства нет такого табу?

After watching the 2012 Bad Movie on YouTube , I realized that human culture is currently structured with the wrong priorities. The YouTube movie easily showed scenes of murder and fighting, but censored the sex scenes. This inspired me to write this article. Humanity has very strange priorities when it comes to censoring film footage: you can't show sex, but you can show murder and dismemberment . What's wrong with our priorities? Maybe this is the problem with birth rates? Why is there a cultural taboo against showing genitals, but not against showing murder?

Después de ver la película "Mala película" de 2012 en YouTube , me di cuenta de que la cultura humana actual está estructurada con prioridades equivocadas. La película de YouTube mostraba escenas de asesinatos y peleas, pero censuraba las escenas de sexo. Esto me inspiró a escribir este artículo. La humanidad tiene prioridades muy extrañas a la hora de censurar imágenes cinematográficas: no se puede mostrar sexo, pero sí asesinatos y desmembramientos . ¿Qué hay de malo en nuestras prioridades? ¿Tal vez este sea el problema con las tasas de natalidad? ¿Por qué existe un tabú cultural contra mostrar genitales, pero no contra mostrar asesinatos?

Nachdem ich den 2012 auf YouTube veröffentlichten Film „Bad Movie“ gesehen hatte , wurde mir klar, dass die menschliche Kultur derzeit die falschen Prioritäten setzt. Der Film zeigte ungeschönt Mord- und Kampfszenen, zensierte aber die Sexszenen. Das hat mich dazu inspiriert, diesen Artikel zu schreiben. Die Menschheit hat sehr seltsame Prioritäten, wenn es um die Zensur von Filmmaterial geht: Sex darf nicht gezeigt werden, aber Mord und Verstümmelung schon . Was stimmt nicht mit unseren Prioritäten? Vielleicht liegt hier das Problem mit den Geburtenraten? Warum gibt es ein kulturelles Tabu gegen die Darstellung von Genitalien, aber nicht gegen die Darstellung von Mord? durch Gesetze, die auf einer gescheiterten Moral beruhen, zur Zensur aufgefordert werden ?

Depois de assistir ao filme "Bad Movie" de 2012 no YouTube , percebi que a cultura humana está estruturada com prioridades equivocadas. O filme do YouTube exibia cenas de assassinato e luta sem problemas, mas censurava as cenas de sexo. Isso me inspirou a escrever este artigo. A humanidade tem prioridades muito estranhas quando se trata de censurar filmes: não se pode mostrar sexo, mas pode-se mostrar assassinatos e esquartejamentos . O que há de errado com as nossas prioridades? Talvez esse seja o problema com as taxas de natalidade? Por que existe um tabu cultural contra mostrar os genitais, mas não contra mostrar um assassinato?

Тази статия представя детайлна хронологична биография на Джефри Епстийн, американски финансист и осъден за сексуални престъпления, чиито живот и смърт продължават да отекват в световната политика и в елитните кръгове. Въз основа на цялостен анализ на съдебни документи, разследваща журналистика и официални записи, тази хронология реконструира траекторията на Епстийн от среднокласово възпитание в Бруклин до върховете на Уолстрийт и международните мрежи за влияние. Особено внимание се отделя на ключовите моменти, които позволиха десетилетното му престъпно начинание, спорната сделка за признаване на вина от 2008 г., арестът му през 2019 г. и мистериозната му смърт, както и на продължаващото публикуване на документи, което разкрива обхвата на неговите връзки.

Японски детски книги

Бели мечки и човек

Фенология на пролетта

Спорт като ефективна индустрия

Най-добрите спортисти в биатлона

Икономика и климат