Футбол — игра миллионов. Късно, че често страстта на трибуните се излива в насилие, драки и безредия. Но има страни, където феновете доказват, че футбол може да бъде празник, а не поле битва. Техната подкрепа е изкуство, уважение към съперника и любов към играта, а не разрушение. Кой са те, най-миролюбивите футбольни фенове в света?

Япония: чистота и тишина като национална идея

Японските фенове са известни на целия свят. След мачовете те остават на трибуните, за да изчистят боклата. Това не е пиар-акция, а част от културата. На Световното първенство 2018 г. в Русия японците поразиха всички: след загуба от Белгия те не само събраха своите торбички, но и почистиха в съблекалнята, оставяйки благодарствена бележка на руски. Техните скандирания са организирани, но не агресивни. Те не оскърбяват съперниците, а аплодират красивите голове, дори в свои вратове. Освен това, японските фенове рядко влизат в конфликти с полиция или фенове от друга страна. Причината е в възпитанието, където уважението към чуждата култура и обществения ред са на първо място. Дори при излизането на националната отбор на финала те не организират погроми, а благодарят националната отбор с сълзи и поклонения.

Исландия: викинг-клич и семейна атмосфера

Малката Исландия стана футболна сензация на Евро-2016, но не само с играта. Техните фенове подариха на света «викинг-клич» — синхронно хлопане и издишване, което изпълва стадиона с прimitивна сила. Въпреки това, зад тази сила няма насилие. Исландските фенове са, като правило, цялите семейства с деца. Те идват на турнирите в мирни цели, често в национални свитери и с дъщерите си на раменете. Страната с население малко повече от 300 хиляди души не може да си позволи армия от хулигани. Техната подкрепа е единство, а не устрашение. Дори след загуби те аплодират националната отбор и съперниците, а безредията на трибуните са рядко явление.

Нова Зеландия: усмихващи се киви

Новозеландските фенове (All Whites — в футбола, и All Blacks — в регби) са известни със своята дружелюбност. Те рядко участват в скандали, защото страната е далеч от европейския футболен център, а културата маори приветства гостоприемството. На Световното първенство 2010 г. в Южна Африка новозеландците организираха перформанс с танци хака, но без агресия. Те се фотографираха с местните жители, пееха песни и не провокираха драки. Сред факторите са малочислеността (пътуват в групи, където всеки знае всеки), липсата на традиции на футболни хулигани (футболът е популярен, но не толкова, за да се воюва) и високият уровень на живот.

Германия: организирана подкрепа без безредия

Германия често се споменава за побоищата между английските и холандските фенове в миналото, но съвременните германски фенове са пример за цивилизованост. Те създадоха култура «Kurvekultur» (култура на фенската трибуна) с флагове, лозунги и песни, но без стычки. Загубите те приемат мълчано или с аплодисменти, а победите — с радост, но без погроми. Германският фен-клуб на националната отбор сътрудничи с полиция и федерацията, за да изключи насилието. Защо? Защото страната след войната преосмисли агресията, а в 1980-те години държавата започна да се бори жёстко с футболното хулиганство, създавайки системата «фен-менеджмент». Днес германските фенове са известни със своята критика на расизма и комерсиализацията на футбола, но те го правят мирно — с банери и флешмоби, а не с драки.

Финляндия и Швеция: северно спокойствие

Скандинавците са известни със своята уравновесеност. Финските фенове, известни като «ультрас», всъщност са повече фокусирани върху визуалните шоу, отколкото върху драките. Шведските фенове на националната отбор пътуват в дружелюбни групи, ценят футбола като естетика. Те имат високо доверие към полиция, а агресията е осъждана от обществото. На Евро-2020 (2021) шведските фенове заедно с датските организираха акция срещу расизма, а не срещу провокации.

Защо тези фенове са миролюбиви

Причините са няколко. Високият уровень на живот и образование намалява агресията. Културата, където изчистването след себе си и не扰енето на другите е норма. Липсата на традиции на футболни фирми (организирани хулигански групи). Силната работа на фенските клубове и полицията за предотвратяване на насилие. И най-важното — отношението към футбола като към зрелище, а не като към война. За съжаление, в някои страни (Англия 80-те, Италия, Турция, Аргентина) насилието беше или остава. Но примерът на Япония, Исландия, Нова Зеландия доказва: може да се обичаш страстно, но да останеш човек.

Заключение

Миролюбивите фенове не отстъпват по громкост на агресивните. Те създават атмосфера на празник, привличат семейства и деца на стадиона, правят футбол достъпен и безопасен. Теят секрет е в уважението. Уважението към съперника, към чуждата култура, към правилата. Може би когато-някъде феновете на всички страни ще разберат: победата не изисква разрушение, а любовта към своя клуб не изисква ненавист към другия.

Постоянный адрес данной публикации: