Отношения русской и английской култура — това е дълъг и сложен роман. В него са влизали и страстно увлечение, и дълбоко влияние, и периоди на охлаждане. Английските мотиви проникнаха в руската литература, поезия и философия дълбоко, че често ги е трудно да се разграничат от «родните». Въпреки това, те никога не са били просто копиране. Руската мисъл взема английските идеи, ги преработва в своя котел и издава нещо ново, познато и в същото време оригинално. От Пушкин до Бердяев — Англия е била не просто географски пункт, а важен събеседник в руската културна диалог.

Поетическо завоевание: Байрон, Шекспир и «руският романтизъм»

В началото на XIX век руската поезия беше буквално зачарована от английския романтизъм. Лорд Байрон стана кумир на поколенията. неговата «бунтуваща личност», неговото разочарование, неговата «мирова скорб» намериха отговор в душите на руските поети. Пушкин в младостта си писа «байронически» поеми («Кавказкият пленник», «Бахчисарайският фонтан»), но бързо надминава прямото подражание, създавайки «Евгений Онегин» — поема в стихове, където байронизмът вече е надминат. Лермонтов беше по-прям, неговият «Демон» и «Мцыри» — това е руското отговор на байроническото предизвикателство. Английските мотиви у Лермонтов не са само форма, но и тема: самота, бунт, непокорство. Шекспир в Русия стана почти «роден». Неговите преводи направиха неговото поезия част от руската поетическа реч. Бродски — английският мотив в руската поезия на XX век е особено забележителен. Емиграцията, размишленията за «северния» характер, сравнението на Петербург с Лондон — всичко това го свързва с английската традиция. Бродски дори пише стихове на английски, въпреки че смята руския си за основен език.

Проза: Диккенс, Теккерей и «английският» свят в руската литература

Диккенс беше, може би, най-обичаният английски прозаик в Русия. неговата сентименталност, неговото внимание към съдбата на «малкото човече», неговата вяра в доброто и справедливостта бяха близки на руската литературна традиция. Достоевски нарича Диккенс своя учител. В «Унижените и оскърбените» се усеща диккенсовият пафос. дори героите на Достоевски говорят за Диккенс като за източник на нравствено просвещение. Теккерей, с неговата ирония и скептицизъм, също намери своите читатели, въпреки че не стана кумир на масите. «Ярмарка на тщестлавието» — това е английският реализъм, който в Русия е осмислен по свой начин. В XX век влиянието на английската проза не се намали. Лондон на Джеймс Джойс, Вирджиния Вулф, Грэм Грийн — всичко това попада в руската литература чрез преводи и културата на емигрантите.特に силни английските мотиви в прозата на Набоков (въпреки че той пише на английски). неговите «Лолита» и «Бледният огън» — това е англоезична проза, написана с руското съзнание.

Философия: эмпиризм, утилитаризм и русские споры об Англии

Руската философия не можеше да пропусне английския эмпиризъм. Лок, Юм, Бентам — техните идеи за знание, етика и право бяха добре известни в Русия. Въпреки това, реакцията беше нееднозначна. От една страна, Герцен и Чернышевски се интересуваха от утилитаризма и дори опитваха да го приложат към руската живот. От друга страна, славянофилите, Хомяков, Киреевски виждаха в английския рационализъм заплаха за руската духовност. Те спориха: Англия е страна на «бессердечния разход», докато Русия е страна на «души». Този спор се прояви особено остро през XIX век. В XX век Бердяев често се обърка към английските мислители, въпреки че критикуваше ги за «позитивизма». За него Англия беше символ на свобода, но също и символ на «мещанства». Въпреки това, английската философия стана за руските мислители не толкова източник на отговори, колкото стимул за собствени въпроси.

Образ Англии в русской поезии как символ

У Блока Англия е «туманният Альбион», страна на тайните и митовете. У Мандельштама «английският ландшафт» става метафора на чуждия, но привлекателен свят. В поезията на Серебряния век Англия често се представа като символ на стабилност, традиция, но също така и като свят, чужд на руската «ширина». Тази двойност беше подхваната от поетите-емигранти. За тях Англия беше както убежище, така и напомнение за загубената родина.

Влияние английской поезии на русскую форму

Шекспировият сонет стана популярна форма в руската поезия през XIX и XX век. Пушкин, Лермонтов, Фет, Брюсов пишат сонети, следвайки английския канон. Но руската поезия преосмисли тази форма, направяки я по-свободна и волята. Също така важно е влиянието на английската баладна традиция. Жуковски превежда поемите на Вальтер Скот и Соути, адаптирайки ги към руската вкус. Това повлия на развитието на руската романтична поезия.

Итог: английското в руското — това е диалог, а не подчинение

Английските мотиви в руската култура никога не са били просто заимстване. Те винаги са преминали през филтър на руския език, руската душа, руската история. Руската култура взема английското и го превръща в нещо друго, което вече не е познато като «чуждо». Следователно, да се говори за «влияние» е неправилно. Това беше диалог. Понякога остр, понякога ироничен, но винаги дълбок. И ако четем Шекспир в превода на Пастернак, ние чуваме и Пастернака. Ако изучаваме Бентам, ние виждаме руската етика. Този диалог продължава и днес, и вероятно ще продължи, докато можем да виждаме в другото не враг, а събеседник.

Permanent link to this publication: